Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Възможно ли е Мерик да е отвлечен от екотерористи? — прекъсна я Хуан.

— Швейцарската полиция разследва и тази възможност — отговори Линда, — но това не е много вероятно. Какъв смисъл би имало? Да преговорим случилото се: десет години след като правят голям удар с листването на борсата, между Мерик и неговия партньор настъпва разрив. До този момент двамата са близки като братя. На пресконференции винаги се появяват заедно. Почиват семейно. И тогава, само за няколко месеца, Сингър изглежда преживява личностна промяна. Взима страната на природозащитниците в процесите срещу собствената си фирма и накрая принуждава Мерик да изкупи неговия дял. Акциите му били оценени на два милиарда и половина и Мерик трябвало бая да се потруди, за да събере толкова пари в брой. Той лично трябвало да изкупи всички акции на „Мерик Сингър“. Това едва не го довело до фалит.

— Прилича малко на историята с Каин и Авел — вметна Марк Мърфи.

— По онова време това е новина от първите страници на всички финансови издания.

— С какво се занимава Сингър след станалото?

— След като жена му го напуска, той живее по крайбрежието на Мейн близо до мястото, където е израснал. Допреди пет години използва богатството си, за да подпомага природозащитни каузи. Някои са дори екстремисти. А в един момент напълно неочаквано завежда дела за измама срещу няколко природозащитни организации, твърдейки, че са го завлекли с пари. Заявява, че цялото природозащитно движение е начин тези, които са начело на различните организации, да направят пари лично за себе си и че в действителност не са сторили нищо, за да помогнат на планетата. Делата още се влачат, а Сингър не се показва много.

— Значи живее като отшелник?

— Не. Просто гледа да не попада в общественото полезрение. Докато правех проучванията, имах усещането, че Сингър е подставено лице, а Мерик е мозъкът, въпреки че на сцената са излизали винаги заедно. Мерик умеел да се оправя с хората и имал достъп и до Капитолийския хълм, а по-късно и по коридорите на властта в Берн, когато премества компанията в Швейцария. Той носел костюми за по хиляда долара, докато Сингър се разхождал с джинси и лошо вързана вратовръзка. Мерик обича светлината на прожекторите, а Сингър сенките. Мисля си, че след като е напуснал компанията, просто се е завърнал към своето интровертно аз.

— Не ми прилича много на криминален мозък — измърмори Хуан.

— И аз съм на същото мнение. Той е просто учен с дебел портфейл.

— Добре, значи си имаме работа с отвличане заради откуп или пък някой друг преследва Мерик?

— След сблъсъка със Сингър компанията върви гладко.

— С какво всъщност се занимава тя?

— Сега, когато е частна собственост, се занимава с чисто научни изследвания, финансирани от Мерик. Регистрира по няколко патента на година, но нищо сензационно. Например по-добро молекулярно лепило за някои мъчно разбираеми приложения или пяна, която може да издържи няколко десетки степени повече от друга, която е вече на пазара.

— Нещо, което някой би искал да открадне чрез индустриален шпионаж?

— Нищо не можахме да открием, но има вероятност да работят тайно върху нещо.

— Добре, ще го имаме предвид. А сега ми разкажи за самото отвличане.

Марк се изправи в стола си.

— Пазачът видял Мерик и една изследователка, Сюзън Донливи, в седем вечерта да си приказват край главното здание на фирмата, докато вървят към изхода. Мерик имал уговорена делова вечеря в осем. Донливи си тръгнала сама и очевидно нямала планове.

Тръгнали си от „Мерик Сингър“ с различни автомобили. Мерик със своя „Мерцедес“, а Донливи с „Фолксваген“. Колите им са намерени на около километър от парцела на фирмата. След проучване на оставените следи, полицията успяла да установи, че трето превозно средство — като се има предвид дължината на междуосието, най-вероятно става дума за микробус — е избутало колите им от пътя, и то при висока скорост. В мерцедеса са се задействали въздушните възглавници, но не и във фолксвагена. Вероятно Мерик е бил ударен пръв, а Сюзън е намалила скоростта, преди да ударят и нея. Прозорецът откъм седалката на Мерик е разбит навътре, за да отключат вратата. Фолксвагенът не разполагал с автоматични ключалки, така че нея просто са я измъкнали от колата.

— Откъде знаят, че това е отвличане? Може просто някой добър самарянин да ги е спасил и завел в местната болница? — попита Кабрило.

— Няма ги в нито една местна болница, което навежда полицията на мисълта, че вероятно са затворени в мазето на добрия самарянин.