Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Какъв е нашият интерес тук?

— Алтруистичен — отговори Кабрило с хищна усмивка.

— И няма нищо общо с факта, че Мерик е милиардер, нали?

— Направо съм потресен, че си могъл да си помислиш такова нещо за мен — отговори Хуан с убедително възмущение. — Богатството му не ми е излизало от ума… ъъъ… исках да кажа, че не съм се сещал за него.

Хуан Кабрило седеше зад бюрото си с вдигнати на плота от разноцветно дърво крака и четеше докладите на Еди и Линк за проведената акция на своя лаптоп. Той беше наясно, че акцията е била истински екшън, от който може да ти настръхне косата, но описаното от двамата мъже звучеше скучновато. Всеки от тях даваше висока оценка на действията на своя другар и омаловажаваше опасностите до такава степен, че докладите им звучаха като упътване за ползване на микровълнова печка.

Кабрило направи няколко бележки с електронното стило и изпрати докладите в архива на компютъра.

После се зае да проверява прогнозите за времето. Деветата силна буря в Атлантическия океан се формираше на север от тях и макар тя да не представляваше заплаха за „Орегон“, той я следеше внимателно, защото три от предишните бури бяха преминали в урагани само преди месец. Метеоролозите предсказваха, че тази година съперничи и дори може да надмине по бройка бурите с имена, които през 2005 г. се стовариха върху Съединените щати, разрушиха Ню Орлийнс и опустошиха крайбрежието на Тексаския залив. Специалистите твърдяха, че това е напълно нормален цикъл от тежки и чести урагани, но природозащитните организации вдигаха врява, че тези супер бури са резултат от глобалното затопляне. Хуан бе солидарен с мнението на метеоролозите, но въпреки това тенденцията беше тревожна.

Времето край югозападното крайбрежие на Африка изглежда щеше да остане ясно поне през следващите пет дена.

За разлика от запуснатия му външен вид, когато играеше ролята на алчен офицер на товарен кораб без определено местоназначение, тази сутрин Кабрило беше току-що изкъпан и носеше произведени в Англия джинси, отворена на врата риза „Ейсър и Търнболт“ и мокасини на бос крак. Тъй като хората можеха да видят глезените му, си беше сложил протеза на десния крак, покрита с каучук с телесен цвят, вместо някоя от другите с по-механически вид. Носеше косата си къса, но все пак малко по-дълга от обичайната военна прическа. Въпреки латиноамериканското име и наследство косата му беше почти напълно побеляла — следствие от това, че е бил отгледан в Калифорния и е прекарвал по-голямата част от времето си по плажовете и на сърфа.

Бронираните капаци на илюминаторите бяха вдигнати и каютата се къпеше в естествена светлина. Ламперията от тиково дърво, подовете и таваните светеха прясно полирани. От писалището погледът можеше да стигне до спалнята, изпълнена от масивно легло с четири резбовани на ръка колони, а отвъд нея — до душкабината с мексиканските фаянсови плочки, медното джакузи и голямата мивка. Помещенията ухаеха на мъжествения лосион за след бръснене на Хуан и на кубинските пури „Ла Троя Универсалес“, които от време на време той с удоволствие пушеше.

Обзавеждането беше просто и елегантно и разкриваше смесицата от вкусове на Хуан. На едната стена висеше картина, изобразяваща как „Орегон“ цепи бурни вълни. На другата имаше лавици със стъклени витрини. Там бяха подредени сувенирите, които Хуан беше купувал при пътуванията си: глинена египетска ушабти 9 9 Погребална фигурка, който се поставяла сред статуетките на боговете на гробовете като заместник на починалите, които трябвало да работят вместо тях, ако бъдат повикани за ръчен труд в задгробния живот. — Б.пр. , каменна купа от времето на Ацтекската империя, молитвена мелничка от Тибет, парче украсена с резба раковина, кукури, извития нож на гурките, гренландска кукла от тюленова кожа, парче необработен смарагд от Колумбия и десетки още други неща. Повечето мебели бяха черни. Вградените в тавана лампи хвърляха дискретно осветление. Подовете бяха покрити с копринени персийски килими в ярки цветове.

Единственото многозначително нещо в помещенията беше пълната липса на фотографии. Местата, където повечето плаващи по моретата мъже държаха снимки на своите жени и деца, в Хуановата кабина бяха празни. Някога той беше женен, но смъртоносната катастрофа, която съпругата му предизвика преди единадесет години, беше дълбоко заровена в него и той отказваше да си спомня за нея.