Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— А какво става на брега?

— Инфрачервените камери показват, че е чисто, но и двамата знаем, че Абала няма да се бави и ще пристигне тук.

— Добре, благодаря. — Хуан кимна на моряка да отвори външната врата. Смрадта и горещината от джунглата нахлуха в хангара, докато тя се плъзгаше нагоре. Въздухът беше толкова влажен, че човек можеше да го пие. Беше напоен и с миризмата на димната завеса, с която Макс бе загърнал кораба. Крайбрежието беше тъмно и скрито зад провисналата растителност. Въпреки уверенията на Ерик, че брегът е чист, Хуан усещаше погледите, впити в тях.

Тъй като „Орегон“ плаваше високо над водата, рампата за спускане се намираше на метър и половина над повърхността. Линк и Еди плъзнаха лодката по гладката повърхност и се гмурнаха след нея, когато падна във водата. Двамата се показаха от реката и се претърколиха през меките стени на плавателния съд. Еди приготви оръжията, а Линк се зае с електродвигателя. С малка скорост и под прикритието на мрака гумената лодка беше почти невидима.

Докато се отдалечаваха от „Орегон“, Линк трябваше да лъкатуши покрай извитите като арки водни струи, които пречеха на хеликоптерите да се приближат. Те се снишаваха, бръмчаха, но не се приближаваха на повече от триста метра, защото водните оръдия изстрелваха струи вода и принуждаваха пилота да направи остър вираж.

Еди можеше да си представи сцената в машините: как бунтовниците заплашват пилотите на петролната компания, макар да знаят, че прякото попадение на някое от противопожарните оръдия ще удави турбината на хеликоптера и машината ще падне в реката.

Когато излязоха от димната завеса, от „Орегон“ видяха, че катерите са на достатъчно голямо разстояние, и решиха, че могат да запалят бензиновия двигател. Големият четиритактов мотор бе добре заглушен, но въпреки това басово забоботи, когато изстреля пъргавата лодка право напред.

Беше невъзможно да разговарят при четиридесет възела, затова подкараха нагоре по реката, потънали всеки в своите мисли, но с повишен адреналин и готови на всичко. И не чуха високия пронизителен звук на наближаващата ги моторна лодка, докато тя не изскочи иззад един малък остров близо до брега.

Линк зави рязко надясно, двете лодки едва не се сблъскаха. Той разпозна белязаното лице на помощника на полковник Абала в мига, когато офицерът също го разпозна. Линк бутна дросела още нагоре, адютантът завъртя своята моторница и ги подгони. Неговата лодка беше гладка, оборудвана с два извънбордови двигателя и нисък корпус, конструиран да плава над повърхността. Вътре имаше още четирима мъже, въоръжени с автомати „Каланшиков“.

— Познаваш ли го? — изкрещя Еди.

— Да, това е дясната ръка на Абала.

Моторницата на бунтовниците започна да настига зодиака, оставяйки зад кърмата си разпенен килватер.

— Линк, ако имат радиостанция, ще ни провалят мисията.

— По дяволите, не помислих за това. Какво предлагаш?

— Остави го да ни настигне — каза Еди и подаде едната карабина М-4 на Линкълн.

— И да не стрелям, докато не видя бялото на очите им?

— Зарежи това. Започни да гърмиш веднага щом влязат в обхвата ни.

— Добре, дръж се! — Линк завъртя дроселите обратно и гумената лодка се отпусна във водата. Той направи остър завой и дъното се плъзна като плоско камъче, захвърлено по вълните. Лодката изведнъж спря и започна да се полюшва на вълните, които сама бе предизвикала, но беше достатъчно устойчива за Линк и Еди.

Двамата опряха карабините в раменете си, докато моторницата на бунтовниците се приближаваше към тях с осемдесет километра в час. Когато стигна на сто и осемдесет метра от тях, те започнаха да стрелят. Бунтовниците веднага им отговориха с огън от автоматите, но не улучиха, защото се движеха прекалено бързо. Малки фонтани вода се вдигаха далеч пред зодиака или встрани от него. Хората на Корпорацията нямаха подобно затруднение и с всяка секунда, докато моторницата се приближаваше, тяхната точност нарастваше.

Линк изстреля три къси откоса, които накъсаха малкото защитно стъкло на носа на лодката и пръснаха парчетата фибростъкло във въздуха. Еди се съсредоточи върху човека на щурвала и спокойно даваше единични изстрели, докато мъжът не рухна. Лодката за миг се плъзна безконтролно, но друг войник успя да хване руля. Останалите трима продължиха да изпразват пълнител след пълнител. Един от откосите мина съвсем близо, раздвижи въздуха около Линк и Еди, но нито един от тях не се наведе. Двамата дори не трепнаха. Продължиха методично да стрелят по приближаващата се моторница, докато в нея не остана само един бунтовник, който се сви зад кормилото и се укри под арматурното табло.