Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Лагерът беше оскъден, но свикнал с живота на открито човек можеше да живее тук неограничено дълго.

— Какво ще правим? — прошепна Тони, когато издърпаха сала на брега.

Слоун се приближи към вратата, за да се увери, че чува човешко хъркане, а не вятъра или разбиващите се в брега вълни. После отново се отдалечи. Настани се на пясъчния плаж, извади преносимия компютър от раницата и започна тихичко да пише нещо, леко прехапала долната си устна.

— Слоун? — прошепна Тони отново, но този път малко по-рязко.

— Ще чакаме, докато се събуди — отговори тя.

— Какво ще стане, ако това не е Папа Хайнрик? Ако излезе, че тук живее някой друг? Пирати или бандити например?

— Казах ти, че не вярвам в късмета, но не вярвам и в съвпаденията. Това, че намерихме колиба точно на мястото, където ни казаха, че Папа Хайнрик живее, означава, че сме намерили самия него. Предпочитам да говоря с него сутринта, вместо посред нощ да изкарам ангелите на стария чешит.

Нито тембърът, нито силата на лекото похъркване от вътрешността на колибата се промениха, но внезапно един съсухрен африканец, само по бандаж, дръпна одеялото встрани. Беше застанал там на кривите си крака, толкова тънък, че се виждаше всяко ребро на гръдния му кош, а над и под ключиците му имаше дупки. Имаше огромен сплескан нос и големи щръкнали уши, украсени с някакви кокалени обеци. Косата му беше напълно побеляла, а бялото на очите жълтеникаво.

Той продължи да хърка и за миг Слоун си помисли, че може би е лунатик, но след това се почеса грубовато и се изплю в огнището.

Слоун се изправи. Тя беше почти тридесетина сантиметра по-висока от намибиеца и се досети, че вероятно в жилите му тече и бушменска кръв, за да бъде толкова дребен.

— Папа Хайнрик, ние идваме от много далеч, за да се срещнем с теб. Другите рибари в Уолвис Бей казват, че ти си най-мъдрият сред тях.

Бяха уверили Слоун, че Папа Хайнрик говори английски, но дребният мъж с вид на гном с нищо не показа, че я разбира. Тя трябваше да приеме факта, че е престанал да хърка, като окуражителен знак и продължи смело напред. — Искаме да ти зададем въпроси за това, къде ловиш риба, места, които са трудни, защото губиш въжета и мрежи. Готов ли си да отговориш на въпросите ни?

Хайнрик се върна в колибата си, като остави одеялото да падне на мястото си и да запуши входа. Скоро след това се появи отново с друго, ватирано одеяло, наметнато на раменете. Парчетата, от които беше съшито, се бяха разшили и при всяко движение от тях падаха пера. Той се отдалечи малко и шумно се изпика във водата, докато мудно се почесваше по корема.

След това се отпусна до огнището, обърнал гръб на Слоун и Тони. Прешлените на гръбнака му приличаха на наниз черни перли. Той задуха с уста, за да съживи тлеещите главни, като пускаше малки подпалки от плавей върху живите въглени, докато не се появи пламъче.

— По тези води има много трудни за риболов места — каза той с изненадващо дълбок за крехкото му тяло глас. Още беше с гръб към тях. — Ловил съм риба по всички места и предизвиквам всеки, който смее да тръгне след Папа Хайнрик. Изгубил съм достатъчно рибарски въжета, за да стигнат от тук до Кейп Крос Бей. — Мястото се намираше на повече от сто и тридесет километра в северна посока. — И обратно — добави той, сякаш ги предизвикваше да отхвърлят хвалбата му. — Изгубил съм толкова мрежи, че могат да покрият пустинята Намиб. Борил съм се срещу вълни от които други мъже, щяха да ридаят и да си изповръщат червата. Хващал съм риби по-големи и от най-големия кораб и съм виждал неща, които биха накарали друг да полудее.

Най-накрая се обърна. На трепкащата светлина на огъня очите му проблясваха с демоничен оттенък. Той се усмихна, разкривайки три зъба, които зацепваха един в друг като зъбчати колела. Усмивката му премина в кискане, след това в подобен на лай смях, който беше прекъснат от пристъп на кашлица. Когато възстанови дишането си, отново се изплю в огъня.

— Папа Хайнрик не разкрива тайните си. Зная неща, които искаш да узнаеш, но няма никога да научиш, защото аз не желая да ги знаеш.

— Защо не желаеш това? — попита Слоун, след като анализира граматиката му наум, за да е сигурна, че го е разбрала правилно. Тя приклекна до него.

— Папа Хайнрик е най-големият рибар, който някога е живял. Защо да ти казвам и да те превърна в мой съперник?

— Аз не искам да ловя риба в тези води. Търся кораб, който е потънал преди много време. Моят приятел и аз — тя махна към Тони, който беше останал на място, след като подуши телесната миризма на Папа Хайнрик, — искаме да намерим този кораб, защото… — Слоун направи пауза и съчини някаква история — … защото ни наеха да извадим нещо от него. То принадлежи на един богаташ, който го изгубил, когато корабът потънал. Смятаме, че можеш да ни помогнеш.