Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Можехме да изчакаме до сутринта.

Слоун не обърна внимание на думите му и изчака малко преди да каже:

— Знаеш, че всяка минута е от значение. Накрая някой ще се сети какво търсим. Тогава това крайбрежие ще загъмжи от хора. Правителството вероятно ще забрани достъпа до него, ще отнеме правото на риболов и ще наложи военно положение. Никога не си участвал в подобна експедиция, а аз съм.

— И намерихте ли нещо? — попита сприхаво Тони, макар че знаеше отговора.

— Не — призна Слоун, — но това не значи, че не зная какво върша.

За разлика от по-голямата част на Африка пътищата в Намибия бяха добре поддържани и по тях нямаше дупки. Тойотата с двойно задвижване се плъзгаше през нощта, докато не стигнаха до отклонение, покрито с навят пясък на височина до осите на колата. Слоун превключи предавателната кутия на бавни обороти и потегли надолу по пътя, цепейки през хълмчета пясък, които щяха да спрат всяка обикновена кола. След двадесетина минути стигнаха до паркинг, ограден с телена ограда. Табелките, които висяха по нея, гласяха, че от другата страна транспортните средства са забранени.

Бяха пристигнали в Сандуич Бей, разпростряна нашироко мочурлива лагуна, захранвана със сладка вода от подземни източници, която подслоняваше до петдесет хиляди мигриращи птици годишно. Слоун намести пикапа на едно от местата за паркиране, но остави двигателя да работи. Без да чака Тони, изскочи от мястото си, високите й обувки потънаха в мекия пясък и тя тръгна към задната част на тойотата. В открития товарен отсек имаше надуваем сал и електрическа помпа, която можеше да бъде включена към двадесетволтовото електрическо захранване на колата.

Бързо наду сала, приготви екипировката си и провери батериите във фенерчетата. Струпаха раниците и греблата си на сала и го понесоха към водата. Закътана от откритото море, лагуната беше спокойна като воденичен яз.

— Рибарят каза, че Папа Хайнрик живее в най-южния край на лагуната — подхвърли Слоун, след като бяха спуснали сала и го избутаха от брега с греблата си. Тя свери посоката с компаса и нощното небе, а после заби греблото си в гладката вода.

Въпреки това, което каза на Тони, знаеше, че това може да се окаже или джакпот, или пълна загуба на време, като последното беше най-вероятно. Преследването на слухове, полуистини и злонамерени намеци най-често водеше до задънени улици, но такава беше природата на нейната работа. Тя се състоеше от продължителна монотонност, която можеше да доведе до един-едничък момент на откритие. Миг, на който още не се бе насладила, но който действаше като примамка да продължава да се бъхти, да понася самотата, умората, стреса и черногледите чудаци като Тони Риардън.

Риби изпляскваха с опашки, докато гребяха по черната лагуна, и от време на време някоя птица разрошваше пера сред тръстиките. Отне им час и половина, докато стигнат крайния южен ъгъл на залива. Той изглеждаше също толкова незабележим като останалата му част — стена от тръстика, способна да оцелява в леко солената вода. Започнаха да претърсват района и Слоун прекара лъча на фенерчето по брега. След двадесетина минути, когато тревогата й вече беше започнала да нараства, тя забеляза малък процеп във високите треви, където някаква река се вливаше в лагуната.

Тя безмълвно посочи натам и Тони вкара техния малък надуваем сал в пролуката.

Тръстиките се издигаха над главите им и образуваха свод — жив тунел, който препречваше видимостта към сребристата луна. Течението на малката река беше слабо и те напредваха бързо. Скоро навлязоха на около стотина метра в мочурливата местност, преди да стигнат до езерце сред гората от тръстика. В центъра му се намираше малък остров, който вероятно едва се подаваше над водата, когато приливът стигнеше най-високата си точка. Лунната светлина огря пред тях груба колиба, стъкмена от донесени от водата парчета дърво и щайги. За врата й служеше одеяло, заковано на летвата в горния край, а почти пред входа имаше огнище, под чиято пепел още тлееше огън. Вдясно от колибата видяха рамка за сушене на риба, ръждясали варели за съхраняване на сладка вода и малка дървена лодка, вързана с единично въже за дънера на едно дърво. Платното й беше навито стегнато около мачтата, а рулят и подвижният кил бяха захвърлени вътре. Плоскодънната лодка не беше съвсем подходяща за ловуване в открити води и Слоун реши, че Лука е бил прав, когато твърдеше, че Папа Хайнрик не се отделя много от брега.