Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан смени резолюцията на картината на насочените напред камери с по-висока. Реката беше черна като петрол, наръбена от хълмчетата на вълните с посребрени от луната гребени. От завоя на реката започна да се показва носа на голям речен ферибот. Той имаше три палуби и тъп нос, но онова, което привлече вниманието на екипажа, беше изображението от инфрачервените камери. Най-високата палуба гъмжеше от хора, а останалите две май също бяха претъпкани с пътници, поели навътре в страната към пристанището Матади.

— Мили боже, това са най-малко петстотин човека — възкликна Ерик.

— Обзалагам се, че има разрешително за не повече от двеста — отговори Кабрило. — Пусни го да мине откъм левия ни борд. Искам „Орегон“ да застане между ерпегето и това корито.

Стоун се зае с контролните уреди и погледна дълбокомера. Водата спадаше бързо.

— Председателю, имаме по-малко от шест метра под кила. Пет и половина, четири и половина, три…

— Дръж ни по курса — нареди Хуан, когато от джунглата се чу нов залп автоматичен огън и бързо като фойерверки бяха изстреляни няколко гранати.

Взривовете разтърсваха товарния кораб, който бързаше към претоварения ферибот, а небето се осветяваше при всяка експлозия. Една от гранатите не беше прицелена добре и за един изпълнен с ужас момент изглеждаше така, сякаш ще улучи ферибота в най-широката част на борда. Но в последния миг двигателят й спря да работи и избухна близо до корпуса, поливайки с вода пътниците, които трескаво се блъскаха и лутаха по палубата с надеждата да излязат от линията на огъня.

— Макс, давай с пълна мощност! — ядосано нареди Кабрило, комуто едва не прилоша от безотговорността и жестокостта на войниците на Абала. — Трябва да защитим тези хора.

Макс Хенли освободи предпазителите на електрическите вериги на акумулаторите и измъкна още няколко ампера от тях, за да ги вкара във водометните движители. „Орегон“ увеличи скоростта си с още три възела, но това щеше да им струва допълнителни мили от обхвата, които не можеха да си позволят да изгубят.

Фериботът се понесе към средата на реката, оставяйки на „Орегон“ само толкова място, колкото да мине, без да заседне. Малко по-късно катерите се отдръпнаха пред плаващия нагоре по течението ферибот, запращайки струи вода по реката. Моторната лодка, теглена в килватера на ферибота, заподскача от надигналите се вълни, а единият от катерите я блъсна под водата заедно с двамата пътници в нея, без дори да намали скоростта.

Хуан наблюдаваше работата на Ерик с контролните уреди. Да се маневрира с такъв голям плавателен съд в тясното пространство на реката беше достатъчно трудно, но да се разминава с друг кораб, докато го обстрелват, беше нещо, с което младият Стоун досега не се беше сблъсквал. Хуан имаше пълно доверие в своя кормчия, но дълбоко в себе си знаеше, че може да изключи работната му станция и сам да поеме управлението.

В слушалката на ухото му се чу глас.

— Председателю, Еди съм. Имам зрителен контакт с двата хеликоптера. Не мога да кажа каква марка са, но ми изглеждат достатъчно големи, за да превозват поне десетина човека. Може би сега е моментът да ги свалим.

— Не. Първо, пилотите са цивилни, отвлечени от бунтовниците на Макамбо и принудени да летят с тях. И второ, не бива да им позволяваме да разберат какви са нашите възможности. Вече говорихме по този въпрос, докато плавахме насам. Вярно, че ще понесем удари, но старото корито ще ни откара у дома. Просто бъдете готови, ако стоварят хора на палубата.

— Готови сме.

— Тогава Господ да им е на помощ.

В продължение на един час те се носеха бързо надолу по река Конго, упорито преследвани от катерите. От време на време попадаха под обстрел откъм брега, щом пътят минаваше достатъчно близо до реката, за да могат бунтовниците да им устроят засада. Хеликоптерите се рееха над „Орегон“, но не предприемаха опит да стоварят войници. Хуан предположи, че се готвят да вземат кораба на абордаж, щом минохвъргачките го пратят на дъното.

Те минаха под язовира „Инга“, масивна бетонна стена, която задържаше приток на река Конго. Този язовир и един негов близнак бяха основните източници на електрическа енергия в тази част на Африка. На мястото, където двете течения се срещаха, корабът попадна в бурни води и Ерик се видя принуден да обърне тягата на водните движители, за да попречи на „Орегон“ да се извърти с широката си част към течението.

— Председателю, Бенджамин Исака е на телефона — обади се Линда Рос. — Прехвърли го на моята работна станция.