Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Ерик Стоун не обърна внимание на атаката, а се съсредоточи върху наблюдението на железните кнехтове на кея с помощта на камерата на мачтата. Швартовите въжета бяха опънати до скъсване, защото корабът продължаваше да се отделя от кея. Двама предприемчиви бунтовници се затичаха към кърмовото швартово, въже и се закатериха по него като плъхове с преметнати през гърбовете калашници. Стоун даде газ на кърмовата направляваща дюза. Кнехтът се откъсна с пукот сред пронизителното скърцане на трошащо се гнило дърво и се стрелна напред като снаряд. Инерцията го запрати и блъсна в борда на „Орегон“, който издрънча като огромна камбана.

Единият бунтовник падна веднага и беше засмукан от витлата на задната помпа, когато Ерик обърна дюзата, за да коригира курса на кораба. Единственото, което се показа от другата страна на „Орегон“, беше тъмно петно, което оцвети вълните в червено, преди да избледнее в течението. Другият войник успя да се вкопчи във въжето, докато автоматичната лебедка го навиваше нагоре. Когато стигна до шлюза, той се опита да прескочи релинга, но беше посрещнат от Еди Сенг и Франклин Линкълн, който наблюдаваха опита му за абордаж на тактически екрани, закрепени към техните бронежилетки.

Еди беше дошъл в Корпорацията след ранно пенсиониране от ЦРУ и макар да нямаше бойния опит на Линк, който беше направил хубава кариера при тюлените на военноморските сили, той компенсираше тази липса е целенасочена решителност. Затова Хуан го беше направил началник на бреговите операции, шеф на стрелците, както Макс наричаше кадрите му, състоящи се от бивши тюлени, разузнавачи и ветерани от специалните части.

Очите на бунтовника се опулиха, докато се опитваше да се набере и прехвърли през релинга на палубата. Линк го гледаше над мушката на пушка помпа „Франчи“ СПАС-12, а Еди притисна цевта на своя „Глок“ в слепоочието му.

— Изборът е твой, приятелче — кротко каза Еди.

Войникът отвори пръсти и се остави да падне в кипящата вода под него.

В командния център Ерик наблюдаваше втория кнехт. Въпреки тоновете сила той отказваше да се откачи от кея. По гредите под него, които се късаха от местата си, се появиха огромни пукнатини. Петметрово парче се отпра от кея, запрати още трима войници във водата и голяма част от него увисна и се заклати заплашително.

— Свободни сме — обяви той.

— Много добре — отговори Хуан и хвърли поглед към тактическия си дисплей. Хеликоптерите бяха на две минути разстояние и се приближаваха с повече от сто и шестдесет километра в час. Той реши, че откраднатите от нефтената компания хеликоптери ще са големи и модерни. Кабрило знаеше, че с внушителния брой оръжейни системи, разположени на тайни места из кораба, те можеха да избият всички войници на кея, да свалят двата хеликоптера от небето и да превърнат патрулните катери в трески, но не това беше целта на мисията, която бяха наети да изпълнят.

— Вдигни на двадесет възела.

— Слушам, двадесет възела.

Големият товарен кораб с лекота ускори и допълнителното налягане на водата най-сетне откъсна частта от кел, все още закрепена към кнехта. Скоро стрелбата с автоматични оръжия от брега престана, но патрулните катери продължаваха равномерно да обсипват „Орегон“ с петдесеткалиброви куршуми.

— Изстреляна граната от противотанков гранатомет — извика рязко Марк Мърфи.

Изглежда Абала беше скрил джипове в джунглата, които сега преследваха „Орегон“ надолу по река Конго. Малката граната с ракетен двигател излетя по дъговидна траектория от джунглата, прелетя над реката и се удари в носа. Бронята на кораба предпази вътрешните пространства, но взривът беше оглушителен, а по палубата премина огнено кълбо. Почти веднага от един от катерите изстреляха втора граната. Тя беше изстреляна от малък ъгъл, затова мина толкова близо до кърмовия релинг, че го олющи и удари димохода на кораба точно в десетката. Въпреки че беше брониран, за да защитава скрития вътре усъвършенстван радар на „Орегон“, взривът бе достатъчно силен, за да изключи системата.

— Ще се заема — извика Хали от другия край на помещението, когато екранът побеля. Той бързо излезе от оперативния център. Противопожарните екипи и специалистите по електроника бяха автоматично известени от компютъра на системата и изпратени да помагат.

Линда Рос, дребна женица с лунички и висок, почти момичешки глас, веднага зае неговото място зад компютъра.

— Председателю, хеликоптерите са на минута път от нас, а последното изображение на радара показа движение нагоре по реката. Нещо плава към нас.