Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Този богаташ плаща ли? — попита Хайнрик плахо.

— Да, но малко.

Рибарят помаха с ръка така, сякаш прилеп прелетя в нощта.

— Папа Хайнрик няма нужда от пари.

— Какво искаш, за да ни помогнеш? — внезапно полита Тони. Слоун имаше лошо предчувствие за онова, което може да пожелае старецът и го стрелна с язвителен поглед.

— На теб няма да ти помогна — отговори Хайнрик на Тони и погледна Слоун. — А на теб ще помогна, защото си жена и не ловиш риба, така че никога няма да си ми съперник.

Слоун нямаше намерение да му казва, че е израснала във Форт Лодърдейл й беше прекарвала летата си, помагайки на своя баща на неговата рибарска лодка, която даваха под наем, а после започна сама да излиза с нея, когато той беше повален от алцхаймер на петдесетгодишна възраст.

— Благодаря ти, Папа Хайнрик — Слоун извади една голяма карта от раницата си и я разтвори до огъня. Тони се приближи и светна своето фенерче. Картата показваше намибийското крайбрежие. С надраскани с молив звездички бяха отбелязани много места близо до брега. Повечето бяха струпани около Уолвис Бей, а другите бяха разпръснати нагоре и надолу по крайбрежието.

— Разговаряли сме с много други рибари и сме ги питали къде губят въжетата и мрежите си. Смятаме, че на едно от тези места може да е потънал кораб. Може ли да погледнеш картата, за да ми кажеш дали според теб има пропуски?

Хайнрик започна внимателно да разглежда картата. Очите му пробягваха от едно място на следващото, а пръстите му следваха очертанията на бреговата линия. Най-накрая вдигна поглед към Слоун. Тя забеляза, че в тях проблясва искрица лудост. Сякаш неговата действителност беше различна от нейната.

— Не познавам това място.

Объркана, Слоун постави пръста си на Уолвис Бей и произнесе наименованието на глас. След това го плъзна на юг и каза:

— Ето го Сандуич Бей. — После почука с пръст в горния край на картата. — А ето това е Кейп Крос.

— Не разбирам. Кейп Крос е тук — Хайнрик посочи решително на север. — Не може да бъде тук — и той докосна мястото на картата.

Слоун изведнъж осъзна, че макар да беше прекарал целия си живот в океана, Папа Хайнрик никога не беше виждал карта. Тя изстена наум.

През следващите два часа Слоун разговори стария рибар за местата, където беше губил мрежи или въжета му се бяха заплитали и късали. Тъй като пустинята продължаваше стотици километри навътре под водата, нещата, които късаха мрежите или въжетата, бяха или стърчащи скали, или останки от кораб. Папа Хайнрик й разказа, че на два дни плаване североизточно от Сандуич Бей има такова място, но на пет дни в югозападна посока има друго. Всяко от местата, които той й описа, отговаряше на тези, които беше означила на картата след разговорите си с рибарите и капитаните на екскурзионни лодки в Уолвис.

Но имаше и едно, трето място, което само той спомена. По преценка на Слоун то се намираше на около стотина километра навътре в океана, на голямо разстояние от всички останали. Всъщност нито един от другите капитани не беше споменавал за риболов в този район. Папа Хайнрик й каза, че там има много малко неща, които да привличат подводните обитатели. Той самият бил попаднал там само защото необичаен вятър го отклонил от курса.

Слоун отбеляза с кръгче мястото на картата и забеляза, че дълбочината там е над четиридесет и пет метра. Дълбочината беше на границата на нейните леководолазни възможности, но все пак бе преодолима. Обаче беше прекалено дълбоко, за да се очертаят и в най-чистите води контурите на кораб върху пясъчното дъно. Дори и от хеликоптера, който смятаха да наемат, за да проучат другите места.

— Не трябва да ходиш там — предупреди Папа Хайнрик, когато забеляза унесения поглед на Слоун.

Думите му отново провлякоха нейното внимание.

— А защо не?

— Водата гъмжи от огромни метални змии. Предполагам, че това е лоша магия.

— Метални змии? — присмя се Тони.

Старецът скочи на крака с яростно лице.

— Съмняваш се в Папа Хайнрик? — избоботи той и заля Риардън с пръски слюнка. — Там има десетки змии, дълги по тридесет и повече метра. Те се въртят и блъскат във водата. Една едва не потопи лодката ми, за да ме изяде. Успях да избягам от злата й уста, защото съм най-великият моряк, който някога е живял. От страх ти ще се напикаеш и ще умреш, плачейки като дете. — Той погледна отново към Слоун, а искрицата лудост в погледа му сега гореше. — Папа Хайнрик те предупреди. Отидеш ли там, със сигурност ще бъдеш изядена жива. А сега ме оставете на мира. — Той клекна отново пред малкия си пушещ огън, като се поклащаше на пети и мърмореше на език, който Слоун не знаеше.