Джак Брул - Реката на тайните

Между двата плавателни съда, носещи се по течението, оставаха двайсет метра. Хари увеличи тягата за последен път. „Роуз“ се придвижи малко напред и се наклони силно, когато в трюмовете влезе още вода.

Мърсър допълзя до мостика и помогна на другите да издърпат Хари при тях.

Динамично променящият се ъгъл на кила и кормилото тласна парахода към „Корвалд“. „Ингландър Роуз“ се вряза в хладилния кораб и проби в корпуса му голяма дупка. Когато инерцията му се изразходва, „Роуз“ се наклони още повече. Вътрешните помещения се наводниха и от отдушниците и пробитите люкове изригна вода.

Корабът се удари в дъното и килът се огъна, като издаде пронизително агонизиращо скърцане. Параходът започна да потъва, наклонен на една страна. Крановете отпред се блъснаха в палубата на „Корвалд“ и се строшиха като кибритени клечки. Горният край на надстройката се разби в кабината на щурвала на другия кораб в експлозия от счупени стъкла и хора, които не бяха успели да избягат. Коминът се откъсна, претърколи се като огромна тръба върху палубата и премаза двама стрелци.

Вълните, предизвикани от сблъсъка, разделиха двата кораба за миг, но после те се удариха още по-силно. В корпуса на „Корвалд“ зейна още една дупка. „Роуз“ продължи да потъва към плиткото дъно. Откъснатите стоманени листове, въжета и други отломки свързаха двата плавателни съда. Китайският кораб бе повлечен надолу от тежестта на „Роуз“, който се изправи на десет градуса, когато най-после спря да потъва. „Корвалд“ обаче се отправи към дъното.

„Роуз“ застана неподвижно. Вълните се плискаха само на метър и половина от мястото, където се бе събрал екипажът.

Мърсър се съвзе пръв.

— Мисля, че ще ни нападнат.

Лорън погледна през вратата на мостика, не видя нищо друго освен вода и грабна оръжието си.

— Той има право. Не можем да останем тук. Ще ни атакуват.

Мърсър докосна подутината на тила си. Беше се ударил в стената по време на втория сблъсък.

— Да изчакаме минута.

— Какво? — едновременно извикаха останалите.

Той им показа часовника си. Беше точно единайсет.

— Ще пристъпим към действие, когато „Чейндж“ експлодира. Хеликоптерът ще ни осигури прикритие. — Мърсър включи предавателя си и обясни плана си на „Маккамбъл“, който щеше да го съобщи на пилота на „Сийхок“. Хеликоптерът се бе отдалечил от обстрела от „Корвалд“.

— Според моя часовник — каза Лорън — трябва да се взриви след четири, три, две, една…

Нищо.

— Твоят ролекс е твърде точен — пошегува се Фош. — Те имат евтини китайски боклуци.

Хари се приготви да каже нещо остроумно, но в този миг в ниските облаци блесна ослепителна мълния. Челюстите му увиснаха и очите му се насълзиха.

На двайсетина километра нагоре по Канала се взривиха седем хиляди тона експлозиви. Огненият ураган сякаш раздра небето, когато изригна и се извиси във висок стълб от пламъци. „Робърт Т. Чейндж“ престана да съществува, заличен от лицето на земята в първите милисекунди на взрива. „Марио ди Касторели“ се повдигна над водата и прелетя почти осемстотин метра. Парчетата от корпуса му отхвръкнаха още по-надалеч. Милиардите литри изпарена вода се смесиха с неимоверно високото налягане, което блъсна скалите наоколо. За миг пръстта под Канала се превърна в меко тесто и напуканите планини започнаха да се срутват, запълвайки кратера, издълбан от експлозията. Във въздуха се издигнаха облаци прах, досущ маси пепел, изсипващи се от изригващ вулкан.

Ударната вълна, придвижваща се по земята, оживи повърхността на Канала около „Роуз“. Всички видяха как увеличаващото се огнено кълбо се издигна над хоризонта, но не чуваха нищо. Заляха ги мощни триметрови вълни. Ударната вълна ги връхлетя секунда по-късно и чак след това се разнесе грохотът на детонацията.

В пролива в безкрайна лавина се срутиха десетки хиляди кубически метри камъни и отломки от планинския склон. На отсрещния бряг имаше леко наклонено поле с площ четири акра. Структурните промени в релефа станаха причина горните три метра пръст върху него да се свлекат в Канала. Лавините падаха с неотслабваща сила няколко минути, а свлачищата щяха да продължат дни наред, докато релефът не улегне.

За пръв път от 10 октомври 1913 година, когато след телеграфния сигнал от Удроу Уилсън в Белия дом дигата между пролива Гейлард и езерото Гатун бе взривена, Атлантическият и Тихият океан вече не бяха свързани. Най-важният воден път в историята на морската търговия бе прекъснат. Бурните води и пламъците стигаха до двата бряга.