Джак Брул - Реката на тайните

— Още няколко секунди.

— За какво говорите? — попита Лорън.

— Ще го проследим — отговори Хари. — Ти как мислеше?

Мърсър тичаше. Усещаше, че нищо не може да убегне от погледа му. И най-тъмните сенки изглеждаха светли. Слухът му беше още по-изострен. Всяко изскърцване на борда на кораба ясно отекваше в ушите му. В състояние беше да определи източника на всеки звук.

Качи се две палуби нагоре и се приближи до мястото, където хеликоптерът обстрелваше мостика. Мина покрай един офицер, който пълзеше към кабината на щурвала, за да умре. Дирята кръв от раните в гърдите му водеше към трети ред стъпала. На фона на отсечения ритъм на картечницата Мърсър чу гласове, пищящи на китайски, приведе се и тръгна нагоре.

Стигна до площадката и предположи, че хората от мостика са се евакуирали, защото вратата към останалата част на надстройката беше затворена. Вляво имаше малък коридор, водещ към задната палуба, където бяха каютите на екипажа. Вдясно се виждаше голяма каюта, вероятно на капитана. Гласовете се чуваха оттам.

Мърсър излезе от площадката, за да види по-добре какво става, и позна мъжете. Единият беше капитанът, а другият — нисък пълен цивилен. За съжаление третият не беше Сун, а някакъв военен. Колкото повече Мърсър го гледаше, толкова повече се убеждаваше, че това е същият човек, който го бе заловил след преследването в автовоза.

Мърсър не разбираше какво говорят, но военният, изглежда, не беше доволен от нещо и дори бе насочил пистолет срещу цивилния и капитана.

— Казвам ти за последен път, Хуай — рече генерал Ю Куан, като се мъчеше да овладее гнева си. — Махни тоя проклет пистолет.

— Не мога да го направя, генерале. Не и докато не ми отговорите защо решихте да пожертвате хората ми.

— Вече ти казах, че смъртта на войниците е цената на войната.

— Точно това ме озадачава. Срещу кого беше тази война? Срещу Панама? Срещу Америка?

Ю Куан млъкна, изведнъж осъзнал какво има предвид сержантът. Хуай бе загубил хора в конфликт, който не разбираше. Той искаше отговори и генералът виждаше, че някакво уклончиво обяснение няма да го удовлетвори.

— Операцията беше в защита на нашия начин на живот, сержант. Не всичките ни врагове са с бяла кожа и кръгли очи. Някои са от собствените ни редици.

— Лиу Юшен може и да е негодник, но никога не съм го смятал за свой враг.

Ю Куан се хвана за думите му.

— Може би. Уби ли го?

Хуай се възползва от отчаянието на генерала.

— Може би. А може би съм го пуснал да си върви и в момента урежда връщането си в Китай.

Всъщност Лиу лежеше в безсъзнание в една от каютите, окован с белезници за тръбата зад тоалетната чиния. Хуай още не беше сигурен дали ще каже на някого, или ще го остави да се удави, докато „Корвалд“ продължаваше да се пълни с вода от дупките в корпуса. Само за няколкото минути, откакто бе нахлул в каютата и бе намерил Ю Куан да се крие от картечницата на хеликоптера, Хуай усещаше, че палубата се накланя все повече.

— Пуснал си го!? — изкрещя Ю Куан.

Хуай стисна пистолета по-здраво, за да покаже на генерала кой владее положението.

— Кой реши, че Лиу е наш враг?

— Твоето правителство.

— Моето правителство го е осъдило като предател и в същото време е позволило десетки от хората ми да умрат, като работят с него, само за да направи политическо изявление за предателството му. Мисля, че това е по-голямо нарушение, отколкото стореното от Лиу.

— Е, и какво смяташ да направиш? — подигравателно се усмихна Ю Куан и сви презрително устни. — Ще ме застреляш ли? След това ще трябва да застреляш и капитана, и всички други на кораба, за да не убият теб.

— Ето, това не можете да разберете — спокойно каза Хуай. — Жертвата, която един войник е готов да направи за хората си. Нямам нищо против да умра, като ви убия. Вие предадохте хората ми, мен и Народноосвободителната армия. Осъждам ви на смърт за предателство, генерал Ю Куан.

Хуай вдигна пистолета.

В каютата отекна изстрел.

Сержантът политна назад и се хвана с лявата ръка за гърдите, откъдето бликна кръв. Господин Сун бе наблюдавал сцената от банята, където се бе скрил. Емоционалната игра между воина и политика, разпалваща страха и омразата им, му хареса. Но той знаеше на кого принадлежи лоялността му и прецени кога сержантът ще стреля. Сун го изпревари и остана доволен от точното си попадение, защото не беше много добър с огнестрелните оръжия.

След част от секундата се разнесе втори изстрел. Прицелването беше безпогрешно. Куршумът бе изстрелян, докато Хуай падаше, и пръсна черепа на генерал Ю Куан. Мозъкът и кръвта му оплискаха стените и потекоха към пода като лепкава тиня.