Джак Брул - Реката на тайните

— Престани, Лорън. До Коледа има много време. — Мърсър не разбираше защо тя упорства толкова много.

— Успях да се измъкна тази събота и неделя, за да сме заедно. И двамата го заслужихме. Но след това не мога да обещая нищо.

Мърсър я разбра. Колкото и странно и неприятно да му беше, той й бе благодарен за откровеността. Не ставаше въпрос за работата й. Трябваше им време да осмислят случилото се през последните седмици. Вълнуващите преживявания бяха приключили и и двамата бяха твърде изтощени емоционално, за да се впуснат в още едно приключение заедно. Мърсър бе изпадал в това положение, но обикновено намираше оправдание, за да се измъкне. Сега разбираше малко по-добре болката, която бе причинил на други жени, но това не го караше да мисли, че е сбъркал или че Лорън греши.

— Тогава щом имам само два дни на разположение, за да съм с теб — каза той по-ведро, отколкото се чувстваше, — нямам друг избор освен да се възползвам.

Тя докосна лицето му.

— Обиди ли се?

— Малко — призна Мърсър. — Но ще ми мине.

Ръката й се плъзна по голите му гърди и продължи надолу.

— Знам как да ускоря възстановяването ти.

— Госпожице Лорън — каза той, имитирайки южняшкия й акцент. — Мислех, че дамите отпреди Гражданската война като вас не правят такива неща.

Лорън преметна крак през кръста му и свали тениската си.

— Господин Филип, някой показвал ли ви е какво всъщност означава южняшко гостоприемство?

Хайде! Живо! (фр.) — Б.пр.

Няма нищо (фр.). — Б.пр.

Разбрано, добре (фр.)

Прикривайте тила ни! (фр.)

Защо? (фр.)

Не знам (фр.)

Лека нощ, курво. (исп.)

Лека нощ, копеле. (исп.)

Господин Брунесо, чисто е. (фр.)

Моля (исп.)

Няма защо. Успех. (фр.)

О, небеса! (фр.)

Бог да е с теб, американке. (исп.)

Да, приятелю (фр.)

Не знам. (фр.)

Да, благодаря. (исп.)