Джак Брул - Реката на тайните

— Познавах приятеля ви Гари Барбър — каза Парада. — Дойде при мен, когато пристигна в Панама, за да обсъдим легендите за Два пъти откраднатото съкровище. За пет минути разбрах, че не мога да го убедя да не си губи времето да го търси.

— Когато искаше нещо, Гари беше като питбул.

— Да, точно така. След това разговаряхме много пъти и се убедих, че той не е поредният търсач на приключения, който се надява да забогатее. Гари Барбър знаеше легендите по-добре от мен и много повече за действителната история на Ел Камино Реал, Кралския път. — Ученият пушеше богато украсена лула и прокарваше пръсти през брадата си, за да махне заплелите се в нея късчета тютюн. — Но не мислех, че ще намери съкровището.

— Не го е намерил. Бил е наблизо, но не е видял последното парче от ребуса, нито е разбирал геологията на планините, за да проумее аномалията.

Последната дума предизвика интереса на всички.

— Аномалия?

— Водопадът. Изкуствен е.

— Какво искате да кажете?

— Това не е естествена геологична особеност. Бил е направен вероятно от инките, за да преградят езерото и да напълнят кратера.

— Моля ви, бихте ли започнали отначало? — каза Парада, без да забелязва, че лулата му е угаснала.

— Там, където Реката на руините се влива в Рио Туйра, е имало нисък водопад, който не е позволявал на лодкарите да отидат по-нагоре по притока до планината. Гари е установил, че водопадът не е създаден от природата, а е бент, направен от дялани камъни, който е пълнел част от долината и е повишавал нивото на Реката на руините с около три метра. По време на испанското господство единственият начин да се придвижваш в джунглата е бил по плавателните реки. Като са построили този бент, инките са се погрижили конквистадорите да не обръщат много внимание на малката река. Гари е разбрал това и е решил, че съкровището е някъде около реката. Не му е дошло наум, че майстори строители като инките са отишли крачка по-напред. Когато са открили този район, те са видели пръстеновиден планински връх, отчасти пълен с вода. Но пукнатината от едната страна му е пречела да се напълни догоре. По моите изчисления пролуката е широка дванайсет метра в горната част и висока почти петнайсет.

Въпреки желанието си да чуе остатъка от историята професор Парада го прекъсна:

— Как го изчислихте?

— По ъгъла на естествения наклон — отговори Мърсър. — Наклонът около планината е трийсет и четири градуса — като на долината около Реката на руините. Това е естественият ъгъл, под който почвата се сляга след няколко милиона години ерозия. Но водопадът, поне горните петнайсет метра, е под много по-стръмен ъгъл, почти седемдесет и три градуса.

— Как се досетихте?

— Това са основи на тригонометрията. Стори ми се малко вероятно, че когато вулканът се е издигал по време на безброй изригвания, пласт от по-твърди и не толкова лесно поддаващи се на ерозия скали могат да останат между по-полегатите склонове. Трябва да е бил направен от хора.

— Бент като онзи долу! — възкликна Роди.

— Само че много по-голям.

— Значи инките, които са нападали керваните със злато, са направили тези бентове, за да скрият съкровището някъде в кратера?

Мърсър стисна ръката на Лорън.

— Точно така. След като скривали там златото, затваряли пролуката с бент и оставяли езерото да се напълни. И никой без съвременна водолазна екипировка не е можел да го намери.

— След като езерото се е напълнело, как са скривали другите съкровища, които са открадвали?

— Предполагам, че в края на сухия сезон, когато нивото на езерото е спадало, са рискували и са изваждали основния камък от бента.

Парада изглеждаше удовлетворен от отговора на въпроса си.

— А след като отново сложели камъка и дъждовете започнели, мястото отново е ставало скрито.

— И тъй като в тази страна вали често — обади се Хари, — предполагам, че езерото се е пълнело бързо.

— Е, къде е съкровището? — развълнувано попита Роди, сякаш бе обзет от треска за злато.

— Ключът е в дневника, който купих в Париж — отговори Мърсър и го извади от непромокаемата си чанта. — Годин дьо Лепине е прекарал няколко месеца в Панама, за да проучи какво е положението от името на френските строители на Канала. Едно от нещата, за които е писал, е вулканично езеро на север. Дошъл е по време на сухия сезон и е бил заинтригуван от лабиринта пещери на остров в това езеро. Мисля, че нашият остров също е осеян с пещери и че точно там инките са скрили съкровището.