Джак Брул - Реката на тайните

— Открихме успеха — отговори Мърсър.

Тъй като фенерчетата им бяха на брега, нямаха друг избор, освен да се върнат в лагера, защото се здрачаваше. Кармен бе запалила огън, за да им помогне да се ориентират, макар че трябваше да изминат само неколкостотин метра в калта, за да стигнат до лагера. Езерото продължаваше да се оттича през взривения водопад. Сутринта вероятно щяха да могат да се разходят из пещерата.

Кармен предвидливо бе помолила двамата панамски войници да напълнят с вода няколко варела, единият от които бе сложила до огъня, за да се стопли. Членовете на експедицията взеха по една кофа топла вода, оттеглиха се в палатките си да се изкъпят набързо, а после се върнаха край огъня да хапнат, да пийнат и да отпразнуват победата. Веселието продължи дълго след полунощ.

Мърсър помогна на Роди да пренесе заспалите си деца до палатката, предназначена за семейството му. После хвана ръката на панамеца, обърна я с дланта нагоре и пусна в шепата му най-хубавите изумруди, които бе намерил в пещерата. Скрил ги бе в джоба си, преди двамата с Лорън да излязат.

— Какво е това? — попита Роди. Беше малко пиян.

— Това е за теб.

— Не мога да ги взема. Отново ме назначиха на работа и мога да изхранвам семейството си.

— Тогава ги вземи за Мигел. Използвай ги да му дадеш живота, който заслужава.

Роди бе завладян от алкохола и чувства.

— Ще ги взема, за да могат Мигел и децата ми да учат в колеж. — Той прегърна Мърсър. — Винаги ще му бъдеш като баща.

— Знам, но не мога да му дам стабилния семеен живот, който ти можеш, нито любовта и усещането, че има родители. Това сега е най-малкото, което мога да направя.

Мърсър се върна в палатката си. Изпитваше гордост, примесена със съжаление. Съмняваше се дали някога ще има деца, но ако имаше, надяваше се да бъде добър баща като Роди Херара.

Лорън го чакаше. Седеше кръстосала крака на леглото с гръб към него. Тениската й се бе надигнала и той видя голия й гръб и вдлъбнатината под кръста й.

— Ако си дошла да оправиш леглото — каза Мърсър, като я стресна, — би ли оставила още няколко златни монети?

Лорън се обърна и го погледна през рамо. Вълшебните й очи блестяха на светлината на лампата.

— Съжалявам, сър, но има само по една за всеки клиент. Мога да ви донеса още възглавници.

— Не си прави труда. Спя дълбоко и не обръщам внимание колко възглавници има под главата ми.

— Мислиш ли, че ще спиш тази вечер?

Той събу обувките си, изхлузи ризата през главата си, приближи се до нея и я целуна в устата, като постави нещо с език на езика й. Лорън трепна и го извади. Камъчето беше влажно от слюнката й и блестеше. Тя затаи дъх и го вдигна към светлината.

— Не мога да го задържа, нали?

— Преди малко дадох няколко на Роди. Мисля, че ти трябва да вземеш най-хубавия, който намерихме. Сложи го в пръстен.

— Пръстен? Може и да знаеш как да откриваш скъпоценни камъни, но нямаш представа от пръстени. — Лорън продължи да гледа изумруда от петдесет карата, възхитена от отблясъците му. — Този мога да го използвам за затискане на листа, за Бога!

Мърсър я целуна отново.

— Използвай го за каквото искаш.

Тя го притегли към себе си. Съвършените й гърди изпъваха фланелката й.

— Между другото — каза Мърсър, — поканих Роди и семейството му за Коледа във Вашингтон. Мигел попита дали ще дойдеш.

Лорън повдигна вежди в недоумение.

— Само Мигел ли? А ти искаш ли да дойда?

— Мислех да поканя Фош и неговите момчета. Ако не дойдеш, събирането няма да е пълно.

Тя го плесна закачливо по рамото.

— Това ли е единствената причина, поради която искаш да дойда?

— Не мога да измисля друга — заяви Мърсър и Лорън отново го плесна. — Сериозно, искаш ли да дойдеш?

Очите й помръкнаха.

— Колкото и да искам да кажа „да“, не мога.

Мърсър примига, стъписан от отговора й.

— Мислех, че…

— Забравяш, че не съм като теб — прошепна тя. Знаеше, че ще го нарани, и й се искаше да не го бе казвала. — Армията не обича войници, които изчезват, когато им скимне.

— Да, но ви пускат в отпуск, а освен това мисля, че ще са по-снизходителни към теб след онова, което преживяхме.

Лорън отмести поглед.

— Тъкмо напротив. Военното разузнаване вече е в Панама и помага на местното население да издирва други участници, замесени в операцията на Лиу. Феликс Силвера-Ариас им сътрудничи, но ще трябва да се свърши още много работа, за да бъде разобличен президентът Квинтеро. Съмнявам се дали ще мога да се измъкна скоро.