Джак Брул: Реката на тайните

Ударът на чукчето на аукционера отекна в богато украсения салон.

— Продадено за четирийсет и седем хиляди франка на участник в търга номер сто двайсет и седем.

Електронното табло в едната страна на сцената показваше цената в различните валутни курсове на всяка вещ в търга. Книгата в ръцете на помощника, застанал до аукционера, току-що бе купена за близо седемдесет хиляди долара.

Търгът бе организиран от служител на търговската къща за купувачи, които или не можеха, или не искаха да присъстват на разпродажбата на уникални книги и ръкописи. В оградено с парапет пространство седяха неколцина посредници, всеки въоръжен с телефон и компютър, свързан с интернет. В останалата част на залата с висок таван бяха наредени удобни столове за присъстващите купувачи. Librairie Antique на Дерозие предлагаше книги от колекцията „Патриарси на индустриалната епоха“. Разпродажбата на следващия ден, главното събитие по време на тридневния търг, включваше десетки библии от епохата на Ренесанса и част от ръкопис на Да Винчи, които се очакваше да донесат милиони долари.

Преди да бъде извадена следващата книга и снимката й да бъде показана на екрана в дъното на сцената, в салона се разнесе шепот и шум от прелистване на каталози.

Филип Мърсър чакаше подходящ момент, за да мине по мраморния под и да седне на последния ред. Неколцина елегантни участници в търга се намръщиха, като чуха шляпането на мокрите му обувки, но той по-скоро се развесели, отколкото се смути от надменното им държане. Отвъд високите полукръгли прозорци валеше проливен дъжд. Оловносивото небе не позволяваше на града да заблести, но в залата сияеше позлатата на тавана и лакираната ламперия на стените.

Докато сядаше, Мърсър привлече погледа на аукционера. Пол Дерозие наведе леко глава, като внимаваше да не покаже незачитане към някой клиент. Мърсър знаеше, че старият му приятел се радва да го види. Жан-Пол го бе убедил да дойде в Париж, като му бе изпратил списък на книгите, които щяха да бъдат предложени на търга.

Познаваха се от много години и бяха приятели от гимназията в Бар, Върмонт. И двамата бяха индивидуалисти, защото искаха живот далеч от ограничените възможности на малкия град в Нова Англия. Дерозие предпочиташе красивите неща в живота и твърдо реши да притежава средствата да ги постигне, докато Мърсър бе наследил страстта към пътешествията на родителите си, които бяха загинали в Африка, когато беше дванайсетгодишен. Оттогава бе живял в Бар с баба си и дядо си. Години по-късно двамата се срещнаха отново, когато професионалният успех позволи на Мърсър да се отдаде на интереса си към редките книги. Жан-Пол вече бе станал известен в бизнеса.

Мърсър отвори лъскавия каталог, видя кой номер е следващият и изруга. Половината търг бе минал. Забавянето му по работа бе провалило плана му да пристигне в Париж няколко дни по-рано. Ако не си бе насрочил среща на другия ден, щеше да се откаже от пътуването и да участва в търга чрез посредник. Бе пристигнал в града преди малко и бе взел такси от летище „Шарл дьо Гол“.

Следващата книга, предложена за продан, беше дневникът на Фердинанд дьо Лесепс, написан по време на пътуването му до Панама през 1879 година. Когато предприел авантюрата си в Централна Америка, известният строител бил убеден, че може да повтори триумфа си, като прокопае канал на морското равнище в обраслия от джунглата провлак. Опитът му завършил с неуспех, със смъртта на двайсет и три хиляди работници и с финансова криза, разтърсила из основи Франция.

Това беше една от най-важните книги за деня и се очакваше да донесе около двайсет хиляди долара.

Мърсър разгледа каталога до края и въздъхна облекчено. Ръкописът, за който бе дошъл, още не беше представен. Той се отпусна за пръв път, откакто бе кацнал самолетът, и приглади черните си коси, за да изтръска дъждовната вода.

— Следващата книга преди кратката почивка е номер шейсет и две. — Жан-Пол Дерозие знаеше кога да повиши тон с една октава, за да зареди с енергия осезаемата вълна на очакване, завладяла присъстващите в салона.

Мърсър долови сред присъстващите и смътно чувство на гняв, което не можа да проумее.