Джак Брул - Реката на тайните

В едната страна на помещението имаше извито стълбище, водещо надолу, и стена, която имаше такъв вид, сякаш бе построена преди векове. На светлината, проникваща от улицата, кръглият отвор приличаше на преддверието на ада. По гърба на Мърсър полазиха ледени тръпки — той разбра къде се намира.

В края на XVIII век Париж бил задушаван от смрадта на препълнените гробища и от епидемии, предизвикани от разлагането на труповете. В усилие да почистят града властите решили да изровят милионите мъртъвци и после да ги погребат в старите варовикови кариери, изкопани по римско време. Стотици километри тунели бяха пълни с останките на шест милиона души в нещо, което се бе превърнало в най-голямото хранилище на кости в света. Част от тези огромни катакомби — километър и половина — беше отворена за посетители и Мърсър стоеше на входа. Единственият изход водеше през лъкатушещ лабиринт, който парижани наричаха l’empire de la mort. Империята на мъртвите.

Той грабна две фенерчета от близката маса, пъхна едното в джоба на сакото си, а другото хвана заедно с дръжката на куфарчето, та ръката му с пистолета да е свободна. После хукна по спиралното стълбище към подземието. Лъчът на фенерчето освети дълъг тунел с грапави каменни стени. Мърсър чу, че над него се отваря врата, и угаси светлината. Наведе се и тръгна, като стъпваше почти безшумно по чакъла и докосваше стените с пръсти. Стигна до завой наляво и се ориентира, като запали за миг фенерчето. Друг тунел водеше навътре в катакомбите и той хукна по него.

Зави още три пъти и стигна до подземна пещера. Лъчът на фенерчето освети натрупани останки от скелети до отсрещната страна. Костите бяха пожълтели от времето, някои се бяха циментирали от водата, която капеше от варовиковия таван. Хиляди кухи черепи го гледаха, докато прекосяваше галерията. Мърсър се надяваше, че написаните на тавана знаци водят към изхода.

На половината път до следващата част на катакомбите осветлението изведнъж се включи. Лампите бяха разположени така, че да осветяват стени от бедрени кости, кръстове, направени от пищяли, и абстрактни скулптури от черепи и тазове. Но Мърсър нямаше време дори да потръпне. Преследвачите идваха и преднината му вероятно беше само минута.

Беше сигурен, че стрелците са го видели да взима пистолета, затова се съмняваше, че ще успее да застреля повече от един от засада. А останалите двама щяха да му минат от двете страни. Реши, че все пак е по-добре да се изправи срещу двама, отколкото срещу трима. Скри се зад една стена от кости и огледа тунела, по който бе дошъл. От ниския таван капеше вода.

Безбройните престрелки, в които бе участвал, му вдъхваха ако не увереност, то поне хладнокръвие. Мърсър успя да нормализира дишането си, да прогони умопомрачителните въпроси и да се съсредоточи единствено върху оцеляването си. Провери автоматичния пистолет — малък деветмилиметров „Берета“. Спусковият механизъм запъваше и не бе смазван от години, а месинговите патрони бяха очукани и потъмнели.

„Какъв късмет! Да ме ограби любител на стоките втора употреба“ — огорчено помисли Мърсър. Изщракването при евентуална засечка на оръжието щеше да издаде позицията му.

По чакъла отекнаха стъпки и в тунела се мярна сянка. Мърсър вдигна пистолета и зачака.

Тримата убийци се втурнаха едновременно в пещерата. От оръжията им със заглушители излизаха огнени езици. Изстрелите напосоки превръщаха костите в прах. Мърсър остана скрит зад стената — чакаше преследвачите му да спрат стрелбата. Наредените над него черепи сякаш се смееха.

Приглушеното ехо от първата канонада утихна и той чу гласове. Не можеше да е сигурен, но му се стори, че говорят на китайски. Не беше трудно да се сети, че са служители на участника в търга номер сто двайсет и седем и се опитват да откраднат единствената вещ, която той не бе успял да купи. Те знаеха, че дневникът е у Мърсър, и вината за това беше на Дерозие.

Мърсър наведе глава зад купчина бедрени кости. Стрелците се бяха скрили. До рамото му избухна експлозия от прах от кости и покрай него изсвистя куршум. Бяха го забелязали. Още куршуми се забиха в стената от човешки останки. Мърсър се отмести към другия й край. От сенките излезе човек и безшумно се запромъква напред. Мърсър се прицели и натисна спусъка.

Изстрелът изгърмя като оръдие в кошмарното затворено пространство. Куршумът улучи преследвача в гърдите и го повали. Мърсър се приведе и тръгна по някакъв тунел, където костите бяха наредени според вида им — пищяли на една купчина, лопатки на друга и триметрова пирамида от ребра.