Джак Брул - Реката на тайните

Дъното на тунела беше покрито с лепкава тиня, която засмука обувките му. Мърсър скочи на каменния перваз, минаващ покрай едната страна на канала. Отгоре се чуваше как водата тече по дебелите един метър тръби, монтирани на сводестия таван. Поне имаше крушки, поставени на равни разстояния на тавана.

Ако имаше по-голяма преднина, Мърсър щеше да се изкатери по някоя от стълбите, водещи към капаците на улицата, но преследвачите сигурно бяха само на секунди зад него. Той продължи да бяга толкова бързо, колкото му позволяваше зловонният въздух, без да обръща внимание на десетките плъхове, нито на порцелановите табели, поставени на всеки разклон. Нивото на водата в тунела се повиши. Мърсър свърна по остър завой и изведнъж се озова във вода до коленете. Два-три преплетени клона бяха образували нещо като бент и водата бързо изпълваше галерията.

Той ги прескочи и падна. Надигна се, избърса мръсотията от лицето си и погледна назад. Видя тъмните силуети на преследвачите, които осветяваха мрака с фенерчетата си. Беше убеден, че ще успее да застреля поне единия, а после да спечели няколко минути преднина, защото тук, под бента, водата беше много по-плитка. Мърсър вдигна пистолета и се изненада приятно, когато установи, че ръката му не трепери.

Стрелците или внимаваха за засада, или бяха отлично обучени, защото се разделиха. Единият изостана далеч назад, прикривайки партньора си, който зае позиция зад бента. Мърсър разбра, че няма да може да убие и двамата, и се съсредоточи върху по-близкия преследвач. Разстоянието беше шест-седем метра и изстрелът нямаше да го затрудни, но не познаваше оръжието, а и изведнъж се разтрепери от студената вода.

Стрелецът се подаде над бента и Мърсър натисна спусъка. Пистолетът засече и звукът отекна над водата. В отговор пистолетът на преследвача му тихо запука. Мърсър нямаше време да извади патрона — приведе се и побягна през дълбоката до глезените мръсна вода.

Тъкмо стигна до разклонение и един куршум разби плочката до главата му. Очите му се напълниха с прах. Той зави. Водата стана по-дълбока. Вместо да скочи на платформата, Мърсър потисна отвращението си, пое дъх и клекна под водата. Извади засеклия патрон, зареди и остана да клечи, забил пети в тинята на дъното на канала и стиснал куфарчето между краката си. Течението носеше покрай него неописуеми неща. Белите му дробове започнаха да негодуват, но той продължи да чака в засада, каквато китайците не предполагаха.

Гърдите му изчерпваха последните си запаси от кислород. Под стиснатите му клепачи заиграха искри. Но Мърсър продължи да чака. Знаеше, че ще издържи още няколко секунди. Някакъв чепат клон го удари по рамото и от устата му излязоха мехури. Той издиша и се показа на повърхността, скрит отчасти от няколко листа, останали от клона. Косата му бе залепнала за главата, очите му пареха от мръсната вода. Преследвачът беше на десетина крачки от него и предпазливо вървеше по платформата до реката от нечистотии. Мърсър се остави течението да завърти тялото му, докато се огледа за другия убиец.

Вторият стрелец беше далеч в тунела — оглеждаше последния разклон. Мърсър разбра къде е по движенията на лъча на фенерчето му по тъмния таван.

Насочи вниманието си към по-близкия преследвач, отново провери оръжието си и се прицели, но осъзна, че не може да убие човек в гръб. „По дяволите!“

— Хей, приятел, да ти се намира тоалетна хартия?

Убиецът се обърна по-бързо, отколкото Мърсър очакваше, и стреля.

Мърсър отвърна на огъня. Първият куршум улучи преследвача в рамото, а вторият натроши костите в горната част на гърба му. Китаецът падна още преди гилзата от пистолета на Мърсър да изтрака в стената на тунела. Той скочи на платформата, убеден, че изстрелите са привлекли вниманието на другия убиец.

Побягна пак. Промъкваше се покрай стените и прескачаше буйните потоци в средата на тунелите. Загуби представа къде се намира. Ако успееше да се измъкне от последния преследвач, едва ли щеше да може да се върне по същия маршрут. Всеки път, когато му се стореше, че е избягал от убиеца, виждаше потрепващата светлина на фенерчето му.

Отпред забеляза друга стълба и реши, че преднината му е достатъчно голяма, за да рискува да се изкатери по нея. Стоманените обръчи бяха хлъзгави от мръсотия. Той затъкна пистолета в колана си и започна да се качва. Щом стигна горе, установи, че херметическият капак, който не позволяваше на зловонието да излезе на улицата, е клеясал и не може да се отвори. Заудря го, после отново слезе долу. Не можеше да губи време. Фенерчето на преследвача светеше на стотина метра зад него. Беше твърде далеч, за да го застреля.