Джак Брул: Реката на тайните

— Ами! Една компания, проучваща медни залежи, иска да вземе значителен заем от инвестиционна банка и банкерите ме наеха да проверя геологичните доклади на компанията и да прегледам пробите, които са намерили, за да преценя дали твърденията им, че на обекта има богати залежи от медна руда, са основателни.

Мърсър беше независим консултант по минно дело и подобни ангажименти бяха обичайни за професията му и му носеха големи хонорари и признание като един от най-добрите минни инженери на света. Думата му беше достатъчна за компаниите, за да инвестират милиарди долари и живота на хиляди хора под земята.

Жан-Пол сви рамене.

— Неприятен начин да си изкарваш прехраната, но предполагам, че се плаща добре. — Той потупа стегнатия корем на Мърсър. — И очевидно те поддържа във форма. Аз водя неравна битка в спортната зала по четири часа седмично, а ти изглеждаш по-добре, отколкото когато завършихме гимназията.

— Ти се ожени за професионална готвачка — усмихна се Мърсър. — Аз съм слаб, защото останах ерген и не умея да готвя.

— Благодаря за поздравленията. Спомняш ли си Кати Рич, редакторката на годишника в гимназията? След всичките тези години още ми изпраща писма по електронната поща с информация за бившите ни съученици. Писа ми, че работиш в Белия дом.

— Е, не точно в Белия дом, а като съветник на президента. Ходя само когато ме повикат. Нещо като почасова работа.

Мърсър беше съветник на президента — длъжност, създадена специално за него, и не влизаше в състава на назначените на постоянна работа съветници. Бяха му я предложили след една необикновена мисия в Гренландия, която се бе превърнала в ожесточено стълкновение с терористи, опитващи се да откраднат смъртоносен радиоактивен изотоп.

— Мисля, че не ми казваш всичко — рече Жан-Пол, — но въпреки това те поздравявам.

— Благодаря. Е, какво става на търга? Кой купува най-много?

— Проклетите китайци. Мразя ги.

— Това не е никак дипломатично от твоя страна.

— Вече съм парижанин. Ние мразим всички — ухили се Дерозие, но веднага стана сериозен. — Знам само, че човекът е китаец, и няколко дни, след като съдържанието на търга стана публично достояние, изпратил посредник при семейството, което продава документите за Панамския канал, в опит да ги купи от тях. Както вече сигурно си се досетил, той купува всичко, свързано с канала, и не обръща внимание на останалото. Мнозина от редовните ми клиенти си тръгват оттук с празни ръце.

На лицето на Мърсър се изписа безпокойство.

— Не се тревожи — успокои го бившият му съотечественик. — Когато те поканих на търга, ти обещах, че ще можеш да купиш Дневника на Годин дьо Лепине, и ще удържа на думата си.

Мърсър разбра за какво намеква Дерозие.

— Благодаря ти за предложението, но не прави нищо, което не би направил за друг клиент.

— Късно е. В началото на търга обявих, че дневникът на Лепине вече не се продава. Дай ми четири хиляди долара и е твой. Ти си един от неколцината ми клиенти, които четат купените книги. Убеден съм, че вече си прочел превода на двайсет и осемте тома на „Encyclopedie Methodique“, след като ти помогнах да събереш целия комплект. Никак не ми се иска документите за Панамския канал да попаднат на лавицата на някой бизнесмен, който мисли, че са за украса.

В салона се чу звън на камбанка.

— Трябва да тръгвам — каза Дерозие. — Ще се срещнем след търга и ще ти дам дневника на Лепине.

Мърсър изчака участниците в наддаването да се върнат в залата, бръкна в сакото си и извади мобилния телефон, който неговият приятел Хари Уайт му бе подарил за рождения ден. Номерът беше програмиран и международната връзка се осъществи след минута.

— Да? — отговори женски глас.

— Мария, обажда се Филип Мърсър.

— Мърсър… — Английският й беше добър, но със силен акцент. — В Панама Сити ли си вече? Чувам те съвсем ясно.

Мария Барбър беше родена в Панама и бе съпруга на Гари Барбър от Аляска, с когото Мърсър се бе запознал, докато учеше минно дело в Колорадо. Мърсър наскоро бе завършил геология и се готвеше за евентуален докторат. Гари беше двайсет години по-голям от него и когато се бе записал в известния колеж, вече бе предявил права върху голяма златна жила. Но отпадна още след първия семестър и се върна в Аляска. Мърсър завърши с отличие. Двамата поддържаха приятелството си с по няколко телефонни обаждания в годината и вечери, когато се срещнеха в някой град.

Преди пет години Гари неочаквано продаде концесията си и се премести в Централна Америка, за да се занимава с издирване на съкровища. Опита се да обясни на Мърсър, че броденето в джунглата в търсене на изчезнали предмети на изкуството не е по-различно от промиването на златоносния пясък в дълги стотици километри потоци.