Джак Брул - Реката на тайните

Онова, което го бе довело до уединената река в центъра на провинция Дариен, беше предчувствието, че може да намери Два пъти откраднатото съкровище. Фош и хората му, включително освободеният от ареста шофьор и Жерар, легионерът, който бе загубил част от пръста си, се бяха присъединили към него. Той се нуждаеше от помощта им. За да стигне дотам, където мислеше, че е заровено съкровището, трябваше да се използват експлозиви.

Мърсър стана и отупа панталона си.

— Хайде да се върнем и да чакаме Лорън.

Изкатериха се по водопадите по-бавно отпреди, защото районът, където работеха легионерите, беше строго забранен. Труповете на китайските войници, които бяха надупчили „Зодиак“, бяха взети от съюзниците им. В един вир на половината път по склона се люшкаха остатъците от разкъсаната гумена лодка.

Щом стигнаха до хребета, Мигел хукна напред, за да играе с децата на Роди под зоркия поглед на Кармен Херара те хвърляха камъчета от пристана, който бяха направили хората на Лиу Юшен, докато бяха окупирали езерото. Китайците бяха оставили техниката си, когато панамската полиция, подкрепена от хеликоптерите „Сийхок“ на ракетоносача „Маккамбъл“, кацна на разкопките и арестува всички.

Китайските надзиратели бяха депортирани без съдебен процес, а на местните жители бе разрешено да се върнат в селата си.

Смехът на децата разсея усещането за изоставеност, спуснало се над притихналите палатки и постройки. Неколцина панамски войници бяха останали като пазачи в случай, че бунтовници се опитат да разберат какво става на планинския връх, но се държаха настрана и оставиха Мърсър и французите да си вършат работата. Кармен, Роди и децата бяха пристигнали сутринта.

— А, дойде ли? — извика Фош, който седеше с хората си и Роди около огъня. Пиеха бира и той предложи и на Мърсър.

— Искаш ли?

— И още как, по дяволите. — Мърсър се отпусна на брезентовото столче. Беше изтощен от продължителното катерене.

— Къде е Хари?

— Спи. Жегата го убива.

— И мен. — Мърсър прокара хладното шише по челото си, после си погледна часовника. — Лорън трябва да дойде всеки момент и после можем да започнем. — Анри, провери ли въжето на лодките? — В знак на уважение Фош му бе казал малкото си име.

— Разбира се.

— А експлозивите?

— Аз го направих — отговори Мюнц.

— В такъв случай сме готови.

След десетина минути се чу бръмченето на приближаващ се хеликоптер. „SH-60“ прогърмя над ръба на вулкана и кацна на пясъчния бряг, разпръсквайки мъгла от прах. Мърсър скочи и хукна към хеликоптера. От отворената врата слязоха четирима мъже в защитно облекло, последвани от Лорън, която беше по джинси и тениска.

Мъжете бяха от панамския музей по антропология и бяха дошли да вземат намерените артефакти. С помощта на Лорън те разтовариха няколко куфара и два тежки сандъка. Всичко, от което Лорън се нуждаеше за двудневния си престой, бе натъпкано в раницата на рамото й.

Мърсър несъзнателно се наведе, докато минаваше под въртящите се перки на хеликоптера.

— Как пътува? — попита той и взе раницата на Лорън.

— Зарежи излишните разговори и ме целуни — дръзко отговори тя.

Уви ръце около врата му, целуна го и притисна тяло до него. Учените ги погледнаха смутено.

— Хей — възкликна тя. — Искам да се запознаеш с пилота. Тя ни осигури прикритие. Джийн Фароу, това е Филип Мърсър.

Джийн Фароу протегна ръка през смъкнатото стъкло и се здрависа с Мърсър.

— Приятно ми е.

— Удоволствието е мое — отговори той. — Без теб всички щяхме да станем игленици на някой китайски инквизитор.

Фароу се обърна към Лорън.

— Трябва да се връщам на „Маккамбъл“. Ще се върна да те взема в осем часа в понеделник.

— Добре.

Перките отново се завъртяха. Групата тръгна към лагера. Хеликоптерът се издигна и се скри зад ръба на вулкана и в джунглата избухна обичайният хор от животински писъци и крясъци.

След малко всички се настаниха около огъня с по бира в ръка. Хари също дойде. Отначало беше нацупен от съня, но постепенно се оживи, докато пиеше първото си уиски с безалкохолно. Никой не знаеше откъде е взел лед за питието си, защото вадеха бирите от захранван с газ хладилник, който едва ги охлаждаше. Събирането приличаше по-скоро на пикник, отколкото на научна експедиция, но Мърсър искаше точно това. Той гледаше на този излет като на отплата, че са попречили на китайците да осъществят плана си.

Лорън седеше до него и държеше ръката му, докато представяше учените. Ръководителят им се казваше Ернан Парада.