Джак Брул - Реката на тайните

— Какво?

Хари се отдръпна от контролните уреди.

— Казах, поеми кормилото. Разполагаме само с няколко минути и не се шегувах, като казах, че ми се пишка. Поддържай курса към сухия док.

Когато Хари се върна, „Ингландър Роуз“ бе започнал да се накланя наляво под ъгъл, който се смаляваше забележително бързо. От сухия док ги разделяха четиристотин метра бурни води. „Корвалд“ почти бе излязъл от заграждението. „Роуз“ продължаваше да се пълни с вода и ставаше все по-муден. Скоростта намаля и Хари реши, че няма да успеят.

— Виж сега какво искам да направя — каза той. — Ако продължим, ще се наклоним наляво. Корабът няма да потъне, защото водата не е достатъчно дълбока, а само ще заседне на една страна. Всички ще отидете на десния борд и ще чакате това да стане.

— А ти? — попита Мърсър.

— Трябва да поддържам курса колкото е възможно по-дълго.

— Някой да намери въже — каза Лорън. — Ще те завържем през кръста и ще те издърпаме, когато корабът се наклони.

Членовете на групата взеха оръжията си и излязоха. Мърсър завърза Хари за перилата на страничния мостик.

— Добре ли е така?

— Имам чувството, че съм в усмирителна риза — оплака се Хари.

Мърсър остана до приятеля си, докато корабът се приближаваше до целта си, накланяйки се на една страна. Според клинометъра ъгълът беше двайсет и два градуса. Освен това уредът показваше, че корабът може да се изправи от наклон четирийсет и пет градуса, но не и когато трюмовете са пълни с вода и вероятно само когато вълните му помогнат.

Хари и Мърсър виждаха ясно „Корвалд“. Беше по-нов и по-голям от „Роуз“. Товарът очевидно не беше достатъчно тежък, за да се скрие ярката линия антикорозионна боя по ватерлинията. На задната палуба имаше хора. Други се виждаха на страничния мостик. Трима бяха в тъмни морски униформи, а други двама — с костюми. Двамата цивилни бяха по-ниски от останалите и единият беше възпълничък. Нещо в по-слабия от двойката притесни Мърсър, той взе бинокъла и се разкрачи за по-голяма устойчивост.

Настрои фокуса и се взря. Чертите на мъжете станаха ясни. Всички гледаха стария параход, който се приближаваше към тях. Мърсър не познаваше никого освен мършавия.

Пръстите му стиснаха бинокъла и започнаха да треперят.

— Сун е на онзи кораб!

— Кой? Инквизиторът?

— Да.

— По дяволите!

— Не можем да им позволим да се измъкнат, Хари.

— Работя по въпроса, приятелю, работя.

Макар че едва се движеше под собствената си тежест, „Роуз“ напредваше към „Корвалд“, тласкан от течението в Канала. Разстоянието намаля на сто, после на осемдесет метра. На перилата на китайския кораб изведнъж се появиха въоръжени мъже и откриха огън — отначало спорадичен, а сетне по-постоянен и насочен. За трети път около мостика започнаха да рикошират куршуми. Хари и Мърсър се хвърлиха на палубата.

— Мамка му!

— Какво има? — попита Мърсър, уплашен, че са улучили Хари.

— Трябваше да видя накъде ще завива „Корвалд“. Може да обърне и да се отправи към открито море или да мине покрай нас, да заобиколи пристанището и да ни се появи в гръб.

— Как ще разбереш накъде ще тръгне?

Куршум проби тапицерията на стола, на който допреди малко бе седяла Лорън.

— Трябва да видя дирята на килватера и накъде е завъртяно кормилото.

— Елате тук! — извика Лорън. — Ще ви убият!

— Не си заслужава — добави Фош.

Мърсър не им обърна внимание и включи радиостанцията.

— Рай, обади се. Тук Ангел Две. Къде е хеликоптерът?

В същия миг се чуха въртящите се перки на „Сийхок“, който забръмча на шест-седем метра над главите им. През счупените стъкла нахлу силен вятър. Хеликоптерът се бе снишил, използвайки за прикритие „Ингландър Роуз“, и се бе появил в последния момент. Обърна се под такъв ъгъл, че стрелецът на вратата да може да обсипе с куршуми кораба с ракетите.

Улучи само двама от китайските войници — другите се пръснаха да се скрият.

Мърсър помогна на Хари да стане. Водата около носа на „Корвалд“ беше разпенена. Като използваше мощния си двигател, корабът бе започнал да завива, надявайки се да изпревари „Роуз“, като поеме по Канала.

Хари мигновено забеляза това и викна:

— Спипахме ги! — И завъртя кормилото.

Като маневрираше така, че носът да застане перпендикулярно на сухия док, но все още да е насочен към брега, капитан Уон се надяваше да изпревари старото корито, като мине покрай него. Ако можеше да прочете мислите на Хари Уайт, щеше да завие на другата страна и лесно да избегне потъващия кораб.