Джак Брул - Реката на тайните

Както и подозираше, никой не изрази желание да тръгне. Всички знаеха какви са шансовете. Бяха живели и се сражавали заедно и сега щяха да умрат заедно.

Лиу Юшен застана мирно, за да прикрие изненадата си.

— Генерал Ю Куан. Какво ви води…

— Млъкни, Лиу — грубо го прекъсна генералът. — Капитан Уон, елате, ако обичате.

Уон, сержант Хуай и господин Сун излязоха от каютата.

— Капитане — продължи Ю Куан, — отидете на мостика и се пригответе да напуснете пристанището. Уведомете докерите, че мобилните ракетни установки трябва незабавно да бъдат докарани на борда. Опасявам се, че операцията на Лиу не върви по плана.

— Слушам, сър. — Уон мина покрай Лиу в тесния коридор.

Ю Куан отново се обърна към Лиу.

— Ти не си единственият, който получава съобщения от шлюзовете. Знам, че „Ингландър Роуз“ е отвлечен. Предполагам, от същите командоси, които спасиха Филип Мърсър от мината, нападнаха съоръженията ти до Реката на руините и извършиха редица други действия, за които ти ме увери, че са само досадни глупости. — Гневът на генерала изведнъж изригна. — Твоята арогантност доведе до тази катастрофа. Ти отиде далеч отвъд границите на възможностите си и сега си на път да се провалиш.

Лиу преглътна.

— Все още можем да си възвърнем „Ингландър Роуз“ и да закараме втория кораб в пролива Гейлард. Имам хора…

— Всичко свърши. „Червен остров“ беше глупав риск. Опитах се да обясня на президента, че не можеш да я осъществиш, но той реши, че заслужаваш шанс.

— Казали сте на президента, че не мога… — Лиу не беше сигурен дали е чул правилно. — Но нали вие ме препоръчахте да му предложа операцията? — И в следващия миг разбра колко хитро е бил натопен от човека, когото смяташе за свой наставник. — На кораба няма ракети, нали?

Ю Куан се усмихна така, сякаш искаше да каже: „Разбира се, че няма“.

— Само малцината работници, които ги сглобиха, знаят, че ракетите са бутафория. Отчасти за твое добро, ако бе решил да ги провериш, но също и защото неколцина от по-милитаристично настроените членове на Политбюро искаха да бъдат на доковете в Шанхай, за да наблюдават товаренето им. Дори капитан Уон не знае, че са макети. Истинската причина за присъствието на „Корвалд“ тук е да върне мобилните ракетни установки, които, трябва да добавя, са автентични.

— Направили сте всичко това само за да ме отстраните от „Хачърли“?

— Не само поради тази причина. Това ще научи твоето поколение, че имате власт само защото ние сме решили така.

Под чадъра на КНТИНО има хиляди компании, всяка оглавена от хора като теб, които понякога забравят къде им е мястото. Китай преживява динамични икономически промени, които от време на време заплашват да се превърнат в истински капитализъм. А всички знаем, че това поражда мисли за демокрация. Тези мисли трябва да бъдат смазани. Площад „Тянанмън“ ни научи, че наказването на народа дава на враговете ни повече основания да ни осъждат. Взимането на прицел на хора като теб, чиито прекомерни амбиции ги правят уязвими, намалява стремежите към капитализъм и оттам към демокрация. Народът не го е грижа за хора като теб. Не му харесва фактът, че високият ти стил на живот е резултат от неговия труд. Народът обича да слуша за корумпирани изпълнителни директори, екзекутирани за злоупотреба с държавни средства. В падението ти те виждат как държавата защитава интересите им.

— Докато и двамата знаем, че именно държавата ограничава все повече правата им.

Ю Куан се усмихна.

— От случилото се с теб директорите, управителите на фабрики и мнозина други ще разберат, че не са свободни, както мислят. Твоето поражение ще ги накара да забравят най-малко за още десет години мечтите си за независимост. И когато те бъдат обуздани, хората, които работят за тях, ще станат отстъпчиви.

— А ако бях успял? — попита Лиу.

— Аз щях да обера лаврите, но рискът от провал беше твърде голям, за да те подкрепя изцяло. Предпочетох да те насърча малко, но не и да ти вдъхна смелост. Ти го направи на своя глава.

— Колко ви струва всичко това? Златото, минно-геоложките проучвания, корабите? Заслужаваше ли си цялата тази игра на власт?

— Да контролирам Китай още десет години? Разбира се. Освен това всичките кораби са стари и ръждясали и предназначени за вторични суровини. Господин Сун вече взе от трезора ти остатъка от златото, който ти не предаде за телевизионното предаване. Естествено не беше евтино, но, изглежда, на Канала са причинени достатъчно щети, и ще се погрижим поръчката по възстановяването да бъде възложена на „Хачърли“. Единственият път за транспортирането на стоките остана провлакът и нашата железопътна линия и петролопроводът.