Джак Брул - Реката на тайните

— Прието. Пренасочваме целта.

Дигата между двата шлюза беше много по-дълга от онази ри Педро Мигел и се простираше на неколкостотин метра покрай най-високия шлюз. Мърсър се опита да запази спокойствие, докато наблюдаваше как двама войници зареждат руга ракета. През мощния бинокъл видя блясъка в очите на стрелеца.

Приготви се да извика, за да предупреди останалите, когато водата на няколко метра от бетонната стена избухна в точно премерена серия взривове. Оръдието на „Маккамбъл“ стреляше по цялата дължина на дигата. Всеки снаряд експлодираше на еднакво разстояние от предшественика си в редица от гейзери. Хората хукнаха да търсят убежище, уплашени, че следващата канонада ще разруши бетона. Някои скочиха на отсрещния шлюз, други се скриха зад локомотивите, а трети застинаха на местата си и бяха залети с вода.

— Добре — извика Хари. — Време е да взривят вратите.

Горните вани на шлюза бяха пълни и вратите бяха отворени, за да мине „Роуз“. Локомотивите бяха докарали друг кораб, но работата беше спряла.

— Рай, Ангел Две. Отваряме Сезам.

— Бихте ли повторили?

— Взривяваме проклетите врати!

Горната вана беше пълна, а по-ниската — източена до нивото на Тихия океан, затова трябваше да бъдат взривени само вратите между двата шлюза, за да може „Роуз“ да мине. Тъй като се затваряха под малък ъгъл, гледани отгоре, огромните предпазни врати приличаха на сплескан орнамент във формата на обърнато V.

След двайсет секунди районът около тях се взриви. Изстрелите бяха точни, проникнаха в горния пласт стомана и експлодираха в кухините на вратите. Следващият откос снаряди бе насочен към точките, където бяха закачени пантите, и ги откъсна от бетонните им гнезда. След десетина попадения предпазните врати рухнаха и водата между тях и главните врати нахлу в по-ниската вана и разтърси товарния кораб, докаран от локомотивите.

Един по-схватлив работник в контролния център натискаше лостовете, опитвайки се да затвори горните врати, за да предотврати катастрофално наводнение като онова в Педро Мигел. Не можеше да рискува да повреди съоръжението, като ги затвори срещу потопа, но те щяха да издържат, ако гарантираше безопасността им, преди оръдието да разруши вторите врати и ваната да се отвори към морето.

УВО продължи смъртоносното си дело. Петнайсетсантиметровите снаряди се сипеха като дъжд. Втората врата, предпазваща по-ниския шлюз, поемаше изстрел след изстрел. Снарядите я пробиха на няколко места и водата бликна в струи под високо налягане, които заляха товарния кораб долу.

Служителят на Канала в контролния център осъзна, че няма да победи оръдието, и отвори горните врати, за да ги предпази, надявайки се, че ще ги използват по-късно, при безопасни условия.

Макар че плаваше с пълна скорост, и „Ингландър Роуз“ не можеше да победи оръдието.

Носът на кораба влезе във ваната и беше на триста метра от вратите, когато два точни изстрела попаднаха в по-ниските панти. Силната струя беше като цунами и изкриви вратите, а после ги откъсна. Приливната вълна блъсна чакащия товарен кораб, повдигна го и го стовари долу. Четирите локомотива, които го теглеха, нямаха шанс срещу титаничната сила. Машинистите скочиха, но локомотивите бяха изтръгнати от релсите, паднаха в бурните води и се повлякоха след кораба, преди въжетата да се скъсат. Понесени като сухи листа във вихрушка, електрическите локомотиви продължиха да се преобръщат по скалистото дъно.

Капитанът рязко завъртя кормилото, за да изкара товарния кораб от водовъртежа, и едва не се блъсна в друг кораб, който чакаше да влезе в съседния шлюз.

Пътят за „Ингландър Роуз“ бе разчистен и корабът се стрелна напред.

Скоростта му се увеличи. Докато минаваше по средата на шлюза, нивото спадна още и войниците на дигата откриха огън по мостика. И последните стъкла се пръснаха, а кабината на щурвала бе обсипана с куршуми.

Мърсър изстреля един бърз откос, но в следващия миг си спомни, че китайците използват човешки щитове, и спря.

Само Хари остана прав, съсредоточен единствено върху управлението на кораба, който се бе устремил към останките от разбитите врати и скока от един басейн в друг. Той сякаш бе забравил за смъртоносния огън, разтърсващ мостика, и раздвижваше устни само за да дръпне от цигарата си.

Войниците продължиха да обстрелват кораба, който минаваше край позициите им, и Мърсър едва не съжали, че не бе позволил на „Маккамбъл“ да разчисти пътя им. Изстреляна бе и ракета, но стрелецът не се бе прицелил точно и тя прекоси Канала и взриви една работилница на отсрещния бряг.