Джак Брул - Реката на тайните

— Ангел, Ангел, тук Рай. Край.

Мърсър бе забравил за ракетоносача.

— Рай, тук Ангел Две. Казвай. Край.

— Изпратихме спасителен хеликоптер. Ще е при вас след седем минути.

Мърсър повтори високо думите, които току-що бе чул, и всички се развикаха радостно.

— Прието, Рай. Ще чакаме. Кажете на пилота, че ще има само две минути, за да ни вземе и да се махне оттук.

— Ще й кажа — отговори свързочничката.

Пилотът на пристигащия хеликоптер също беше жена.

Фош се свърза с Рабиду.

— Евакуация с хеликоптер след седем минути.

— Аз имам още по-добра новина. Мюнц почти успя да обезвреди експлозива. Щом стигна до часовниковия механизъм, нямаше други замаскирани бомби. Оттук насетне работата е ясна.

— Колко време ви трябва?

— Минута, може би и по-малко.

— Детонаторът ще бъде обезвреден, преди водата да предизвика късо съединение. Кажи на Мърсър да насочи кораба към дълбоки води. Ако се задържим на повърхността достатъчно дълго, закарайте го под Моста на двете Америки и го оставете да плава в Панамския залив.

— Добре. Браво.

— Мюнц е почти готов — обяви Фош пред останалите. — След минута часовниковият механизъм ще бъде деактивиран. Корабът няма да експлодира.

— Сигурен ли е?

— Сапьорите не се хвалят, когато под задника им е напечено — засмя се лейтенантът. — Каза да оставим кораба да потъне в дълбокото.

— Това няма да се случи — заяви Хари. — Ще имаме късмет, ако излезем от Канала. Не мога да преценя колко бързо се пълни с вода, но няма да изминем повече от два-три километра.

— Добре — рече Мърсър. — Какво се намира на това разстояние?

Лорън се замисли.

— От дясната страна на Канала са Балбоа и изоставен склад за гориво край Родман, а от лявата е пристанището на „Хачърли“.

Мърсър, Хари и Лорън мигновено се спогледаха.

— Какво ще кажеш, Хари? — попита Мърсър.

Старецът се ухили.

— Не мога да си представя по-подходящо място за погребението на този стар кораб от пристанището на Лиу.

Мърсър изчака потвърждение, че Мюнц е успял, и после се свърза с „Маккамбъл“. Две минути по-късно германецът и френският му партньор се качиха на мостика. Бяха мокри от пот, но нищо не можеше да помрачи радостта им от извършеното.

— Не ме интересува на кое място сте в списъка — заяви Фош и ги целуна. — И двамата сте повишени.

— Ангел Две вика Рай — каза Мърсър, след като също ги поздрави.

— Казвай, Ангел.

— Малка промяна в плановете. Експлозивите са деактивирани. Ще се опитаме да стигнем до пристанището на „Хачърли“. Още не го виждаме. Можете ли да ни кажете дали там има раздвижване?

— Един момент, Ангел. Сигурни ли сте за експлозивите?

— Щяхме да крещим хеликоптерът да дойде по-бързо, ако не бяхме сигурни.

— Прието, Ангел. На пристанището има само един кораб. В момента излиза от закрития сух док.

Мърсър подозираше кой е корабът.

— Рай, можете ли да прочетете името му?

— Можем да прочетем списание, пъхнато в задния джоб на докер от екипажа му. Казва се „Корвалд“ и е регистриран в Либерия.

— „Корвалд“ излиза от сухия док — съобщи Мърсър на Хари.

Старецът подаде още по-голяма тяга на двигателите.

— Не казвай нищо повече. Хайде, миличък — обърна се Хари към кораба, — дръж се заради стария капитан Хари и той ще ти устрои изпращане, подхождащо на безстрашен герой.

— Ще блъснеш „Корвалд“? — попита Брунесо.

— Ако „Роуз“ ми позволи. — Хари се усмихна и потупа кормилото.

— Да не си полудял? Натоварени сме с хиляди тонове експлозиви, а „Корвалд“ носи междуконтинентални балистични ракети. Ще убиеш всички ни и ще изравниш със земята пет квадратни километра.

— Не се тревожи, Рене — намеси се Мърсър, преди Брунесо отново да се ядоса. — Хари прави една от лошите си шеги. Няма да блъсне кораба. Ще прегради пътя му и няма да му позволим да избяга. Ракетите са идеалното доказателство срещу Лиу Юшен.

Френският агент, изглежда, остана удовлетворен от обяснението, но продължи да мръщи. Очевидно беше, че няма доверие на Хари Уайт.

Мърсър се приближи до приятеля си, за да не ги чуе Брунесо.

— Нали наистина не смяташ да блъснеш „Корвалд“?

— Напротив — ухили се Хари. Намираха се на осемстотин метра от пристанището на „Хачърли“. На фона на бурята високите кулокранове се извисяваха като гигантски ешафоди. Зад тях имаше лабиринт от контейнери. Непосредствено до крановете беше сухият док. Задната част на кораб бавно се измъкваше от грамадния изход. — Поеми кормилото.