Клайв Къслър - Синьо злато

Али намали скоростта, но като видя, че им няма нищо, изду двигателите и заряза всякаква предпазливост. Искаше да се откъсне колкото може повече преди финиша. Като пренебрегна съвета на своя ветеран-механик, Хенк Смит, Али натисна лодката си докрай. Гигантската опашка воден прах се издигна на стотици метри, а двата двигателя отцепиха от водата две широки, запенени бразди и стотици други дълги вълнички.

— Съжалявам за това! — извика Завала. — Хвана ни вълна.

— Добре се отървахме. Давай да вземем второто място!

Остин блъсна лостовете напред и с див вой на двигателите, те се понесоха след Али.

Високо от позицията си над трасето, италианският оператор бе забелязал драматичното развитие на нещата. Хеликоптерът направи широк полукръг и увисна над флотилията зрители. Поцци искаше панорамна картина на самотната първа лодка, устремена на фона на зрителите към буя, където щеше да завие за последен път и да поеме към финала при Сан Диего. Операторът погледна надолу и видя вълнички да очертават огромна, лъскава маса на повърхността. Светлинен ефект? Не, там определено имаше нещо. Извика към пилота и му посочи надолу.

— Какво е това, по дяволите? — попита той.

Поцци насочи камерата натам и приближи образа с натискане копчето на вариото.

— Това е балена — каза той, като фокусира предмета.

— Говори английски, за бога!

— Ами, как му викате вие? Кит.

— А, може. Мигрират. Не се притеснявай, като чуе лодките и ще се потопи.

— Не — поклати глава Карло. — Мисля, че е мъртъв. Не се движи.

Пилотът наклони леко машината, за да види по-добре.

— Прав си. Още един. Три, не четири. По дяволите! Пълно е с тях!

Превключи на аварийния канал.

— Сан Диего, Брегова охрана, обадете се! Тук е ТВ хеликоптер над състезателното трасе. Тревога!

Един глас прозвуча от апарата.

— База на Бреговата охрана, Кабрильо поинт. Слушам ви.

— Виждам китове по трасето.

— Китове?

— Да, може би десетина. Мисля, че са мъртви.

— Роджър 16 16 Роджър — Използва се при радиовръзка вместо „прието“, „разбрано“, „минавам на прием“, тъй като фонетическият строеж на думата позволява да бъде чута ясно и в условия на електронен шум. — отвърна радиогласът. — Ще предадем на катера, да отиде и да провери.

— Късно е — отвърна пилотът. — Трябва да спрете състезанието!

Последва напрегната тишина и после:

— Роджър. Ще опитаме.

След миг, алармиран от базата си, катерът потегли от своя пост при буя. Оранжеви сигнални ракети разцъфтяха на синьото небе.

Али не забеляза нито ракетите, нито издутите, сиви туловища до момента, в който вече бе станало късно. Той избегна първия на сантиметри, отклони се и от втория, но от третия не успя. Направи широк завой и извика на Хенк да върне газта. Пръстите на Смит смачкаха лостовете и глисиращият корпус потъна във водата, но продължи да се движи с петдесет мили в час. И тогава удари кита. Изпуснал облак вонящ газ, трупът подскочи като огромен балон. Лодката продължи върху единия спонсон, обърна се, преметна се и по някакво чудо отново зае нормално положение.

Али и съотборникът му не си счупиха главите, предпазиха ги шлемовете. Като в тъмна мъгла, Али се опита да овладее лодката, но системата не реагираше. Извика към механика си. Хенк лежеше върху дроселите 17 17 Дросел — клапан за регулиране пускането на вода, пара, газове. .

На „Непенте“, капитанът беше слязъл от мостика и разговаряше с Глория Екхарт на палубата, когато актрисата се надвеси над релинга 18 18 Релинг (мор.) — Парапет. и посочи нещо:

— Извинете, капитане, какво прави оная златна лодка?

„Хвърчащото килимче“ се луташе като току-що загубило се кученце. След това се чуха двата двигателя, лодката изправи курс, набра скорост и се насочи към средната част на яхтата. Капитанът очакваше да се отклони. Тя продължаваше по същия курс. Обезпокоен, той се извини тихо, отстъпи встрани и откачи от колана си малка радиостанция. Компютърът в съзнанието му пресмяташе, колко време й трябва на златната лодка, за да се забие в тях.

— Капитанът е! — излая в апарата той. — Корабът да тръгва на секундата!

— Веднага ли, сър? Посред състезанието?

— Глух ли сте? Вдигай котва и да тръгваме веднага!

— Да тръгваме? Накъде, сър?

Шансът им да се измъкнат беше колкото на снежна топка да оцелее в пъкъла, а тоя тук искаше да му попълнят цял въпросник!

— Напред! — викна капитанът, почти в паника. — Просто я отмести!