Клайв Къслър - Синьо злато

— Не знам дали трябва — надвика той воя на машините. — Вдигни само малко. Къде е Али Баба?

— Кажи-речи, на врата ни!

— Луд ще е, ако сега се опита. Трябва да си стои отзад, да ни остави да обираме вълните, както досега и после да натисне на последната отсечка. Напълно са непредсказуеми и морето, и вятърът.

— Али не обича да губи.

— Добре, вдигни на сто двадесет и пет — изръмжа Завала, — може би ще изостане.

Остин натисна лостовете и усети с пръстите си нова мощ. След миг Завала се обади:

— Сто двадесет и седем. Изглежда наред.

Златната лодка поизостана, после отново съкрати разстоянието. Остин вече можеше да прочете черния надпис отстрани: „Хвърчащото килимче“. Водачът не се виждаше зад тонирания плексиглас, но Остин знаеше, че брадатият младеж с вид на Омар Шариф, е ухилен от ухо до ухо. Син на хотелски магнат от Дубай, Али бин Саид беше сред най-коравите състезатели в един от най-опасните спортове в света — Клас I в крайбрежни гонки.

Али не можа да победи Остин на косъм в Гран при на Дубай миналата година. Загубата в собствената страна и пред собствени почитатели е особено болезнена. Али бе увеличил мощността на двата си двигателя „Ламборгини“. С подобрения в двигателния си отсек, „Червеното мастило“ бе изстискала още някоя и друга миля, но Остин знаеше, че машината на Али е достоен съперник.

На предстартовия брифинг, Али обвини на майтап Остин, че е извикал Националната агенция по морско и подводно дело да му укротява вълните. Като ръководител на група за специални задачи към НАМПД, Остин имаше на свое разположение огромните възможности на агенцията. Но той не искаше да се прави на велик. Али беше победен не от мощта на машините, а от начина, по който той и колегата му от НАМПД се бяха сработили в един екип.

Завала, с мургавия си тен и гладко вчесана назад права, гъста и черна коса, можеше лесно да мине за управител на някой богаташки хотел в Акапулко. Вечната му лека усмивчица прикриваше стоманена решителност, изкована в студентските му години на професионалния ринг в средна категория, както и в процеса на справяне с постоянните предизвикателства на работата му в НАМПД. Общителният и дружелюбен морски инженер имаше зад гърба си хиляди летателни часа като пилот на хеликоптери, малки реактивни и турбовитлови самолети и лесно можеше да се прехвърли в кокпита на състезателна лодка. Действащи с Остин като зъбни колела на прецизна машина, те поеха начело на групата още от зеленото флагче на старта.

Глисираха под почти идеален ъгъл и пресякоха стартовата линия със сто и тридесет мили в час. Всички участници се домогваха до финала с пълна газ. Двама пренавити състезатели издухаха двигателите си още в първата отсечка, един се преобърна при първия завой — това е може би най-опасната точка при всяко състезание — а останалите бяха просто надбягани от двамата лидери. „Червено мастило“ отминаваше другите, като да бяха мухи, залепнали на мухоловка. Само „Хвърчащото килимче“ поддържаше същата скорост. При първия завой при Каталина, Завала мина близо до буя и принуди „Килимчето“ да загуби време в широка дъга. От тогава досега, втората лодка ги преследваше по петите.

В момента „Килимчето“ се изравняваше с тях. Остин знаеше, че в последния момент Али бе сменил пропелерите си с по-малки — подходящи за по-неспокойно море. Искаше му се и той да бе направил същото. Али бе постъпил умно — доверил се бе на усета си, а не на прогнозата за времето.

— Ще дам още мъничко! — извика Остин.

— Сто и четиридесет сме в момента — изкрещя в отговор Завала. — Вятърът се вдига. Ако не намалим, ще литнем като хвърчило.

Остин знаеше какви рискове крие завиването при голяма скорост. Двата спонсона на катамарана глисираха по водната повърхност при почти пълно отсъствие на съпротивление от нейна страна. Конструкцията, която им даваше възможност да преминават над вълните с голяма скорост, можеше да позволи на вятъра да се завре под корпуса и да го повдигне като хвърчило или още по-лошо — да го обърне по гръб.

„Хвърчащото килимче“ продължаваше да настъпва. Пръстите на Остин потръпваха върху лостовете. Не обичаше да губи. Тая борбеност бе наследил от баща си, заедно с физиката на ръгбист и цвета на подводен корал в очите. Някой ден щеше да загине от тая работа. Но не сега. Отпусна малко газта. Това може би им спаси живота.

Беловърха, метър и двадесет висока вълничка идваше косо откъм десния им борд. Завала я забеляза, помоли се да ги отмине, но разбра, че няма да стане. Вълната захвана единия спонсон като с котешка лапа. „Червено мастило“ бе завъртяна във въздуха. Със светкавична реакция, Завала обърна кормилото по посока на лодката, както постъпва опитен шофьор при поднасяне върху лед. Лодката се пльосна във водата странично, наклони се така, че кокпитът потъна цял и след няколко залитания се изправи.