Клайв Къслър - Огнен лед

— Нямат край изненадите при вас, така ли? — казва Каела със смях.

— Съжалявам, че менюто не съответства на обещаното, обаче гледката дори го превъзхожда.

— По този въпрос няма спор. Изключителна е. — Тя става и казва: — А сега, ако решите да отворите виното, аз ще донеса вечерята. — Взема един поднос и се нарежда на опашката. След малко донася две пици и салата. Остин е отворил виното и пълни чашите. Нахвърлят се изгладнели върху вечерята.

— Тази пица е невероятна — отбелязва момичето. Отпива от виното, с отнесен израз на лицето. Внезапно се оглежда и пита: — Да сте виждал Дънди и Майки?

— Тъкмо щях да ви кажа, че момчетата хапнаха набързо и се качиха на мостика да гледат видео — явно са омаяли непристъпния морски вълк, капитан Атууд.

— Тези камери са в състояние да докарат човек до лудост.

— Разкажете ми нещо за Ноевия ковчег.

— Обичайната смесица от шарлатанство и малко фактология, която „Невероятни загадки“ забърква за масовия зрител. Смесваме мъгляви образи от древността с постижения на съвременната снимачна техника и гарнираме всичко това с драматичен текст. Много се държи на напрегнатата музика. Всеки път се намеква за опити на властите да замажат нещата, както и за опасностите, при които е работил екипът. Зрителите обожават такива неща.

— Този път опасността беше истинска.

— Да, така е — отвръща тя замислено. — Много ми е мъчно за братовчеда на капитан Кемал. Моя беше идеята да се заврем в онази изоставена база.

— Не се самообвинявайте. Откъде бихте могла да знаете какво ви очаква там?

— И все пак… Дали са съобщили на Кемал?

— Свързаха се с него преди малко. Явно е оправил радиото си. Капитанът му предаде лошата вест.

— Бедния Мехмед! Непрекъснато превъртам в главата си тази сцена. Близките му ще се побъркат от мъка.

Остин прави опит да отклони мисълта на момичето от печалното събитие.

— Ако ще търсите Ноевия ковчег, не е ли по-разумно да се насочите към планината Арарат?

Каела подема с готовност новата тема:

— Не, защо? Запознат ли сте с откритията на Уилям Райън и Уолтър Питман?

— Това са двама геолози от Колумбийския университет, които подкрепят хипотезата, че това море тук е било сладководен басейн, преди водите на Средиземно да нахлуят през Босфора по време на Потопа. Населението на крайбрежието се е спасило с бягство.

— Тогава ви е ясно, че сагата за Потопа, предавана от поколение на поколение, може да е вдъхновила и историята за Ноевия ковчег. Което ще рече: митичният съд трябва да е плавал из тези води. Би било загуба на време да се катерим с камерите по Арарат, не е ли така?

Остин се обляга назад и гледа тези кехлибарени очи. В тях блещука проницателен интелект.

— На това ще отговоря с въпрос.

— Да видим дали ще позная. Ще поискате да научите защо човек, който претендира да е сериозен репортер, се занимава с телевизионния еквивалент на жълт вестник.

Остин прибавя добрия усет към останалите качества на Каела.

— Гледал съм ваши предавания. В епизода, който имам предвид, Големият крак 23 23 Големият крак — така наричат американците йети. живее в Лох Нес с някакъв потомък на извънземни.

— Това ще е било преди мен, но мисълта ви ми е ясна. Нашата поредица е най-долнопробния боклук сред долнопробните телевизионни боклуци.

Остин разперва ръце.

— Значи?

— Дълго е за разправяне.

— Имаме колкото щеш време за приказки. Ще пълня чашата ви, колкото пъти пожелаете.

— Това е най-доброто предложение, което съм получила днес. — Тя подпира брадичка с длан и го поглежда. В огромните очи няма свенливост. — Ще ви разкажа за себе си, ако направите същото за вас.

— Добре, започвайте!

Тя отпива от виното.

— Родена съм в Оукланд — Калифорния. Кръстили ме Катерина на татковата майка и Ела — на Ела Фицджералд, любима певица на мама. Фамилното ми име е Доран. Когато постъпих в телевизията, съкратих всичко това на Каела Дорн. Мама беше учителка по балет в едно афроамериканско дружество, а татко е от ирландски произход, дългокосо, пушещо марихуана хипи, отишло в Бъркли, за да протестира срещу войната във Виетнам, и т.н.

— Това е типично за шестдесетте години.

Тя кимва.

— Сетне той се отказва от цялата тази работа и днес преподава съвременна американска история в същия този Бъркли, като специализира в областта на протестните движения от шестдесетте и седемдесетте години на двадесети век. Още носи брада, но доста побеляла.