Клайв Къслър - Огнен лед

Брадатият се изправя пред него и полага ръчища върху бюрото.

— Викал си ме, Михаил?

— Борис, скъпи мой приятелю и съветнико, съжалявам, ако съм попречил на медитацията ти, обаче пристигнаха важни новини.

— Значи, опитът е протекъл успешно.

Разов кимва.

— Първоначалните данни за щетите са крайно впечатляващи, ако вземем предвид нищожния мащаб на експеримента. — Натиска един бутон на бюрото и се появява прислужник, който носи бутилка водка и две чаши. Разов пълни чашите до ръба и подава едната на Борис. Отпраща с жест прислужника и като настанява брадатия в удобно кресло, сам сяда срещу него. Вдига чашата.

Огромната адамова ябълка на Борис играе нагоре-надолу, докато той пие бавно водката си, като че ли не е по-силна от билков чай. После обърсва уста с космата ръка.

— Колко убити? — едва има търпение да попита той.

— Един или двама — отвръща Разов и свива рамене. — Явно е имало предупреждение.

Необикновените очи на монаха светват с убийствен блясък.

— Информатор?!

— Не, не. Било е напълно непредвидено. Някакъв рибар предупредил полицията и тя успяла да евакуира населението.

— Жалко — казва Борис, с искрена мъка в гласа. — Трябва много да внимаваме следващия път.

Разов кимва към голям екран на стената. Там се вижда картата на света. По нея блещукащи точици отбелязват корабите на АТАМАН. С дистанционното домакинът увеличава редица светлинки, разположени по източното крайбрежие на САЩ.

— Силите ни заемат позиции. — Очите му стават студени. — Мога да те уверя, че когато ударим, ще има доста мъртъвци за броене, а и много друго.

Борис се усмихва.

— Значи, можем да считаме северноамериканското начинание за актуално?

Разов пълни отново чашите с водка. Изглежда разтревожен.

— И да, и не. Искам да обсъдя с теб някои обстоятелства от жизнено значение. Изправени сме пред неочакван проблем. В Черноморската ни операция е имало външна намеса.

— В Москва са научили за нас?

— Тамошните глупаци все още нямат представа — отвръща Разов, с неочаквано силно презрение. — Не, не става дума за правителството. Някакъв американски телевизионен екип се изтърсил внезапно в района на старата база.

— Американци? — Брадатият вдига ръце към небето. — Дар небесен — продължава той с блеснал поглед. — Надявам се, че са опитали на собствения си врат острата гвардейска сабя.

— Тъкмо напротив. Завързал се е бой и гвардейците отстъпили. Неколцина от твоите загинали в битката.

— Как е възможно? Гвардейците са обучени да убиват безпощадно!

— Да, те са превъзходни ездачи, истински казашки герои. Въоръжението им е старичко, но доста ефикасно.

— Как тогава са изтървали невъоръжен телевизионен екип?

— Не били сами — отвръща Разов. — Помогнали им от въздуха.

— Военните?

Разов клати глава.

— Според моите източници, самолетът излетял от кораб, на име „Арго“. Предполага се, че съдът се намирал в Черно море със задача, поставена му от НАМПД.

— Какво е това?

— Забравих, че си бил изолиран от света дълги години. Националната Академия за Морско и Подводно Дело е най-голямата организация за изследване на световния океан и разполага с хиляди учени по цял свят. Един от тях е пилотът, който е убил гвардейците.

Борис става и започва да кръстосва помещението.

— Все пак не разбирам — как е възможно някакъв си там учен да се справи с моите въоръжени гвардейци?

— Уместен въпрос. В едно обаче, съм напълно сигурен — това не е краят. Разпоредих да се предислоцира нашата дейност. Междувременно ще усилим охраната. Позволих си да ги въоръжа с по-съвременни средства. Съжалявам. Известен ми е стремежът ти да се запази чистотата на традицията.

— Мога да разбера сериозността на мотивите ти. Какви са новините от Вашингтон?

— Възможностите на източника не са големи, но го помолих да направи каквото може, без да създава рискове.

— Трябва да сме наясно с кого точно си имаме работа — тази НАМПД може и да не е точно онова, за което се представя.

— Съгласен съм. Би било грешка да ги подценим, както са сторили гвардейците.

— Кажи нещо повече за тези журналисти.

— Потвърдено е, че са от някаква американска телевизионна мрежа. Двама мъже и една жена.

Борис поглажда брада, потънал в размисъл.

— Това не ще да е случайно. И те, както и онзи от Агенцията, са прикритие за някаква американска операция. Къде се намират сега?

— На борда на „Арго“, който плава към Истанбул. Пратил съм една лодка подире им.