Клайв Къслър - Огнен лед

— Потегляме. Вероятен час на пристигане — след около час.

— Роджър 18 18 Роджър — използва се в радиокомуникациите на телефони, вместо думи като „разбрано“, „добре“, „прието“ и пр., тъй като фонетичните характеристики на думата позволяват да бъде чута и при най-силни смущения. . Ще кацна на сушата, тъкмо да проверя дали няма някоя свястна кръчма.

Остин изключва микрофона и отново насочва поглед към лодката. Пуска тънка усмивка. Не му се е привидяло: три фигури са се отделили от зодиака и плуват към брега.

Свръхлеките машини се приземяват най-добре срещу вятъра, който в дадения случай духа откъм морето. Остин се снижава до тридесет метра и поема към брега, като не изпуска от поглед хребета на дълга дюна, надвиснала над плажа. Иска да направи обратен завой над нея, а после да приземи машината върху пясъка.

„Гуни“ прелита над плувците, които се борят с прибоя. Те напредват задоволително, като се носят върху гребените на вълните, за да пестят сили. Остин мярва за миг някакви ниски постройки по-навътре в сушата, но вниманието му привлича едно ярко сияние точно отдолу. Машината е в състояние да завие почти на място. Той накланя рязко руля и „Гуни“ се завърта, за да разкрие под погледа му цялата скрита от дюната долчинка.

Там се крият десетина конника с високо вдигнати саби. Сребристото сияние, което е забелязал Остин идва от остриетата. Внезапното появяване на ревящата „Гуни“ подплашва конете и те започват да пристъпят нервно от крак на крак, докато ездачите се мъчат да ги успокоят. Остин зърва тази картина само за миг, а после се вижда отново над плажа. Плувците са на метри от брега.

Внезапно пред очите му се разхвърчават парченца пластмасова материя. Конниците са въоръжени не само със саби. Разположено над главата му, крилото изглежда така, сякаш тигър си е точил ноктите в него — явно някой стреля откъм брега. Тънкото фибростъкло на корпуса не осигурява надеждна защита срещу куршуми. Има и по-лошо: Остин седи фактически върху пластмасовия резервоар на машината. Куршумите свистят засега над главата му, но едно добро, макар и случайно попадение ще го отстреля като дива патка. Натиска рязко щурвала и машината потапя нос. Макар и с наушници, той чува металното „Дрън-н-н!“ от досега на куршума с един от алуминиевите пръти, свързващи корпуса с крилото. Нещо удря дясното му слепоочие — метална частичка го е засегнала и сега от раничката струи кръв. Бърше я с увитото около врата шалче.

Същият залп разбива на парчета един от елероните 19 19 Елерон — подвижни плоскости при летателни апарати, с чиято помощ се променя курсът на машината. . Остин блъска щурвала колкото е възможно по-далеч от себе си и машината полита надолу като откъснала се асансьорна кабина, опасно наклонена заради липсващия елерон. За да компенсира тягата, Кърт накланя собственото си тяло в противоположна посока. Държи курс към открито море, докато излиза от обсега на куршумите, а после обръща и поема успоредно на брега.

Плувците лежат по корем на плажа, когато започва стрелба. Сега те бягат покрай водата. Забелязва стройна жена с потъмняла кожа и двама мъже — един висок и един нисък. Без да спират, и тримата поглеждат назад към „Гуни“ и виждат конниците, които изскачат иззад дюната, с извадени саби. Забелязали опасността, тримата напрягат сили, но просто не е възможно да се тича по-бързо по пясъка. Конниците бързо ще се разправят с беззащитните хора, притиснати между сабите им и морето. Откритото пространство на плажа не предлага никаква защита — идеално място за сеч.

Конниците пришпорват конете и тръгват успоредно на дюната, за да пресекат пътя на бегълците. Остин посяга към комплекта за злополуки и измъква огромен сигнален „Орион“. Вкарва в цевта една ракета с яркост 10000 свещи и натиска газта до краен предел. Като се тресе опасно, заради повредата в крилото, „Гуни“ тръгва със сто километра в час към брега.

Тичащите отново залягат, когато самолетът минава над главите им като някакъв разгневен, огромен ястреб. Остин действа чисто рефлекторно — по-скоро като машина, отколкото като човешко същество. Стиснал щурвала между коленете си, той се надвесва встрани от полукръглия плексигласов щит и насочва сигналния пистолет право в центъра на групата конници. Натиска спусъка и зарядът полита като миниатюрна комета.

Неудобният ъгъл на стрелбата му изиграва лоша шега. Ракетата попада в дюната малко под тревистия хребет, където избухва в ярък, пурпурен дъжд от искри. Най-близките коне се подплашват и застават на задни крака. Останалите изпадат в паника, когато машината връхлита над главите им като гигантско досадно насекомо.