Клайв Къслър - Огнен лед

Едноместната машина е наименувана с моряшкия прякор на албатроса — морска птица, известна с невероятната красота на полета си и тромавото излитане и кацане. Остин преглежда машината в издигнатия за нея палубен хангар. Недодяланият й външен вид не го тревожи. Той е управлявал много пъти подобни апарати и отлично знае, че най-важното е тяхното поведение във въздуха, а не външният им вид.

Върху корпуса са изрисувани инициалите НАМПД. Плоскодънният корпус е направен от стъклопласт и има вирнат като на кану нос, а от двете му страни го крепят алуминиеви плъзгачи. Към тях са прикрепени управлявани ръчно колесари, които позволяват на машината да излита и каца, както от водна повърхност, така и на суша.

Самолетът е привързан към борда, а покритите с пластмасова тъкан криле са монтирани по местата си. Остин се вмъква в тясната кабина, а неколцина от екипажа спускат към водата специална рампа. Остин стартира двигателя, освобождава обезопасителното въже и насочва машината към рампата. Самолетът се държи превъзходно върху водната повърхност и той решава да го вдигне във въздуха. Насочва „Гуни“ към въображаема писта за излитане и натиска здраво газта.

Движен от компактен двигател, с мощност четиридесет конски сили, „Гуни“ се издига с лекота и без подскоци. Около тридесет метра почти докосва гребените на вълните, а след това набира височина и започва да кръжи над кораба. Остин разклаща криле за поздрав и се отправя към Босфора — пролива, който свързва Черно море с Мраморно. Нормално е настанените в Истанбул журналисти да пристигнат от тази посока.

Двутактовия, двуцилиндров „Ротакс“ може да тласка машината напред, с разположения отзад пропелер, с максимална скорост от сто и пет километра в час. Подобна скорост не може да се приеме за свръхзвукова, но пък „Гуни“ се държи превъзходно — завива, спуска се и се издига с неописуема лекота. Остин се чувства свободен като морските птици, които кръжат високо над кораба, в очакване на плячка от неговата кухня. Държи се на около триста метра височина, която му позволява да обхваща с поглед десетки километра във всички посоки, като поддържа постоянна скорост от деветдесет километра в час. Двадесет и пет литровият резервоар осигурява на машината близо петстотин километров полет.

Въздухът е чист като кристал, а яркото слънце хвърля сребристи оттенъци върху водната повърхност. Лети на зигзаг, което му позволява да покрие максимално обширна акватория за най-късо време. Екипът е поискал по радиото координатите на кораба и е съобщил приблизителния час на пристигането си. Казаха, че ще дойдат с рибарска лодка. Остин среща няколко такива, но никоя не следва курс към „Арго“.

Избраният начин на летене изчерпва бързо горивото — останало му е около една трета. Това е достатъчно, за да стигне до кораба. Поглежда компаса и се готви да обърне, когато забелязва следата на лодка, понесла се с голяма скорост към руския бряг. Тя събужда любопитството на Кърт, който решава също да приближи брега. Снижава „Гуни“ до сто и петдесет метра над повърхността и почти настига лодката, когато тя се преобръща най-неочаквано.

Докато кръжи отгоре и обмисля следващия си ход, Остин забелязва необичайното поведение на пострадалия съд. Макар и останала във властта на вълните, лодката приближава брега под ъгъл.

Остин взема микрофона и го включва.

— „Гуни“ до „Арго“. Приемам.

— „Арго“ слуша. — Остин познава дрезгавия глас на капитана. — Как се държи морската птичка? — пита Атууд.

— Като дресиран птеродактил 17 17 Птеродактил — в палеонтологията: малък летящ гущер от юрския период, с глава подобна на птича. . Лети си сама — аз просто се возя.

— Радвам се да го чуя. Някаква следа от онези невероятни идиоти от „Невероятни загадки“?

Като не изпуска лодката от очи, Остин казва:

— Единствената загадка наоколо е един преобърнат зодиак. Забелязах и хора около него, но сега ги няма.

— Какви са координатите ти?

— До самия бряг съм. — Кърт разглежда малък полуостров. — Летя над средно високи крайбрежни скали с плажна ивица помежду им, а откъм брега има голяма дюна. Една от скалите ми напомня профила на адмирал Сендекър — брада и всичко останало.

— Ще попитам навигатора. Тези води ги познава като петте си пръста. — След малко гласът добавя: — Мястото се казва „Нос на имама“.

— Лодката стигна прибоя. Повърхността е твърде бурна за мен.

— Какво искаш от нас?

— Ще се спусна ниско и ще имам нужда от помощ, ако открия някого. „Гуни“ не може да вози пътници.