Клайв Къслър - Огнен лед

Небето се завихря над главата на Каела, когато студената вода обгръща тялото й. Тя потъва две-три стъпки, след което изплува на повърхността, но не вижда светлина — главата й се намира под обърнатата лодка. Потапя я и излиза на открито. Край нея изплава голата глава на Ломбардо, а после и на Дънди.

— Как сте? — провиква се тя, като ги приближава.

Ломбардо изплюва остатъка от пурата си.

— Какво стана, по дяволите?

— Май застреляха Мехмед.

— Застреляха? Ти да не си луда?

— Хвана се за гърдите и падна през борда. — Каела се насочва към носа на лодката, следвана от Ломбардо. — Ето тук попадна първият куршум, преди вторият да убие Мехмед.

— Господи! — възкликва Ломбардо и пъха пръст в дупката. — Бедното копеле!

Дънди пристига с мощен кроул и тримата остават така, хванати за лодката. Решават да се държат за нея докато се появи Кемал, вместо да рискуват и да излязат на сушата. Зодиакът е почти под вода, но в някои негови отседи все още има въздух. Опитват на няколко пъти да върнат съда в нормално положение, но тежестта на двигателя и хлъзгавата обла повърхност на надуваемите части правят задачата неизпълнима. Уморяват се бързо, а вълните ги изтласкват все по-близо до плажната ивица.

— Това е положението — заключава Ломбардо, след като поредният опит ги е оставил без дъх. — Май, щем не щем, ще се приземим.

— Ами ако копелетата, дето стреляха по нас, са още там? — обажда се Дънди.

— Да не би да криеш някоя по-добра идея?

— Изстрелите сякаш дойдоха под прав ъгъл откъм бреговата линия — обажда се Каела. — Дайте да се скрием под лодката и да опитаме да я изместим покрай брега.

— Нямаме кой знае какъв избор — отбелязва Ломбардо и скрива глава под водата.

Когато останалите двама го последват, той казва с усмивка:

— Я вижте! — Хваща непромокаемите торби, завързани за бордовете на лодката: — Камерите са невредими.

Каела се смее гръмко в тясното пространство:

— Тъкмо ще можем да снимаме нападателя, ако рече да ни застреля.

— Трябва да признаеш обаче — историята си я бива, нали, Дънди?

— Мисля, че вие двамата сте откачени, като всички янки! Ама и аз не падам по-долу — иначе какво бих правил с вас? Слушай бе, малката, нали твоят руснак ти каза, че мястото е изоставено?

— Каза, че руснаците са си отишли много отдавна.

— Може да е някое място като онези островчета в Тихия океан, в които японски войници са се крили десетилетия след края на Втората световна война, без да знаят, че е свършила — обажда се Ломбардо. — Може би тукашните момчета не знаят, че Студената война е приключила. — Подобна възможност явно го въодушевява.

— Звучи ми малко пресилено — отсъжда Каела.

— Е да, съгласен съм, но кажи ми тогава, кой стреля по нас, като по глинени патки?

— Нямам представа. Но ако не се размърдаме, има опасност твърде скоро да научим. Ще ида да проверя — допълва тя и изчезва. Когато след малко се появява отново, казва: — Брегът изглежда безлюден. Предлагам да преместим това чудо надясно — иначе ще излезем право на плажа.

Те се вкопчват в лодката и започват да ритат здраво. Зодиакът се раздвижва, но вълните не спират да ги тласкат към брега. Приглушения шум на прибоя става все по-отчетлив. Няма изстрели и те започват да се надяват, че стрелецът си е отишъл. Този оптимизъм би се стопил начаса, ако можеха да надникнат зад рехавата растителност по хребета на дюната. Редица наточени като бръснач саби се издигат към слънцето, като остриета на чудовищна машина, готова да ги направи на ивици, щом стъпят на брега.

Високо над преобърнатия зодиак кръжи мързеливо оранжев летателен апарат, с вид на крилато кану. Широкоплещестият мъж, който го управлява, накланя свръхлекия самолет и се взира надолу през цветните стъкла на очилата си. Очите му приличат на подводен корал. Обветрените черти на лицето му изразяват объркване. Само преди миг е забелязал плувци край преобърнатата гумена лодка, а сега ги няма. Кърт Остин проследи зодиака като някакъв въздушен полицай, който гони нарушител и видя как лодката се преобърна. Не можа да разбере обаче, каква беше причината. Вълните са умерено високи, а на длъж и шир не се забелязва никакъв признак за наличие на риф или друго подводно препятствие. Остин се запита, дали тази лодка или другата, която срещна да се връща от тези места, имат нещо общо с телевизионния екип, който издирва. Най-вероятно — не. Екипът би следвало да е на път за срещата си с изследователския кораб на НАМПД „Арго“ и няма никаква работа по тези безлюдни краища.