Клайв Къслър - Огнен лед

Остин се връща бързо за второ нападение. Хаотичната сцена върху дюната му напомня за прочутото пано на Пикасо „Герника“. Не е лесно да се установи кое е кон и кое конник в цялата разбъркана маса. Летецът се усмихва мрачно и пъхва нов заряд в цевта, след което атакува пак — този път в тил.

В плексигласовия щит отпред се появява нащърбена дупка с фина паяжина пукнатинки от всички страни. Някой от нападателите е успял да уцели — Остин чува свистенето на куршума покрай ухото си. Съсредоточава цялото си внимание и натиска спусъка.

Втората ракета попада в центъра на човешко-конската маса и удря право в гърдите един ездач. Избухва с червен фосфорен пламък. Мъжът пада върху пясъка, а конят го отмъква встрани за заклещения в стремето крак.

Плажът минава отдолу като някаква мъглявина и Остин е отново над морската шир. Той обръща и подхожда под ъгъл към бреговата ивица, докато се появява пак зад дюната. Тревата се е подпалила и към небето се издига черен стълб пушек. Съборени на земята конници се стремят да не попаднат под копитата на подивелите животни. Други са се спешили сами и като стискат здраво юздите, правят всичко възможно да успокоят конете. Те самите се блъскат един в друг и от това ужасът им нараства.

Самотен ездач успява да отдели коня си от групата и поема в галоп. Каела и другарите й чуват тропота от копита и се обръщат към приближаващата ги с високо вдигната сабя фигура. Остин обръща и също застава лице в лице с конника. Насочва сигналния пистолет, но му е трудно да се прицели точно. Тогава снижава самолета и го насочва право в едрата фигура, с развята червена брада. В последния миг издига рязко машината, като едва не одрасква с плъзгача челото на конника. Животното подивява и се понася като бясно далеч от опасността. Ездачът се мъчи с всички сили да овладее коня, но той е поел вече инициативата и като прехвърля хребета на дюната, хуква подир останалите, които са загубили желание да се бият и търсят спасение в близката гора.

Междувременно Остин губи сражението да задържи във въздуха повредената машина. Той сяда наполовина извън кабината, също като при балансиране на яхта, стиска зъби и чака твърдото съприкосновение с пясъка, което неминуемо ще последва.

Каела Дорн наблюдава със затаен дъх странния летателен апарат, който се появява, следвайки необичайна къдрава траектория. В един миг той вирва нос право нагоре. После се гмурва като хвърчило, за да заеме отново хоризонтално положение, с неудържимо трептящо крило.

Най-накрая пилотът успява да установи нещо като контрол над машината и я повежда за приземяване, но малко преди да докосне пясъка, лявата страна на крилото се навежда рязко и забива края си в него. Веднага цялото крило се отделя от корпуса, който прави последен, няколко метров подскок, преди да застине с високо вирната във въздуха задна част. Моторът внезапно млъква и тишината се нарушава единствено от плисъка на вълните и пукането от пламтящата трева.

Тримата журналисти гледат като зомбирани остатъците от свръхлеката машина. Изтощението от плуването и безумния бяг не им позволява да помръднат. Каела е в най-добро състояние от тримата, но усеща нозете си като направени от маджун. Когато неугледният корпус на самолета се появи над главите им, те не знаеха дали е приятел или враг, но по отношение на конниците, не можеше да има никакво съмнение — те жадуваха кръв.

Самолетчето прилича на попаднал във вентилатор врабец и няма начин пилотът му да е останал невредим, но в кабината нещо помръдва. Летецът прехвърля най-напред единия, а после и другия крак през борда на кабината и се измъква. Изглежда му няма нищо — обикаля останките с ръце на кръста и преценява щетите. Ритва едно колело, сякаш купува кола на старо и поклаща глава. След това поглежда към тримата, махва им дружески с ръка и се насочва към тях с леко накуцване.

Ломбардо и Дънди застават решително от двете страни на Каела. Нейното внимание е изцяло съсредоточено върху непознатия. Той е висок малко над метър и осемдесет, а широките му плещи на бияч в нощно заведение пръскат по шевовете морско синята му блуза. Носи бежови шорти, които разкриват мускулести крака, които не оставят никакво съмнение в способността му да събори с ритници тухлена стена. Когато приближава, мъжът сваля бейзболната си шапка, за да открие стоманеносиви, почти платинени коси. По бронзовото лице няма бръчки, ако не се смятат тъничките мрежи около очите и край ъгълчетата на устата. Тя решава, че е на около четиридесет.