Клайв Къслър - Бяла смърт

— Кърт ми разказа това — нетърпеливо го прекъсна Агирес. — Но какво е станало с реликвите?

— Господа, колко невъзпитано от моя страна — каза Сандекър. — Моля, седнете. Мисля, че е време да пийнем по чашка.

Адмиралът настани гостите си в удобни кожени кресла пред масивното си бюро и отиде до вградения в стената бар. Извади бутилка „В&В“ и наля на всички. Пъхна носа си в чашата, затвори очи и вдиша дълбоко. Отвори една кутия с овлажнител и извади специално свити пури. Почерпи гостите си и потупа джоба на мундира си.

— Май съм изгубил гилотината си за пури. Случайно някой да има нож? Няма значение. — Бръкна под стола, извади меча и го сложи на бюрото. — Може би това ще свърши работа.

Агирес се ококори, стана и посегна към меча. Вдигна го с две ръце, внимателно, сякаш бе от стъкло. С треперещи пръсти го извади от ножницата над главата си, сякаш вдигаше за битка воините на Карл Велики.

— Дурендал — прошепна невярващо.

— Рогът ще пристигне след няколко дни, заедно с останките на вашия прародител — каза Сандекър. — Реших, че може би ще успеете да съберете тези безценни реликви със законния им собственик.

Балтазар прибра меча в ножницата и го даде на синовете си.

— Законните им собственици са баските. Ще използвам меча и рога на Роланд, та най-сетне да осигури суверенитета на моя народ. — Той се усмихна. — Но по мирен път.

По светналите сини очи на Сандекър си личеше, че е страшно доволен от успеха на театралния си жест. Той вдигна високо чаша.

— Да пием за това.

По-късно същия ден Райън се обади на Остин и му съобщи, че се е върнал във Вашингтон. Помоли го да се срещнат на „обичайното място“. Остин пристигна на Рузвелт Айланд няколко минути по-рано и зачака пред статуята. След малко дойде и Райън, все още блед и изнемощял от раната си. Имаше и нещо друго. Арогантният ъгъл на високо вдигнатата брадичка и момчешката усмивка на всезнайко, които така дразнеха Остин, бяха изчезнали. Райън изглеждаше много по сериозен и някак пораснал.

Усмихна се и протегна ръка.

— Благодаря, че дойде, Кърт.

— Как се чувстваш?

— Като използван за мишена.

— Ще ми се да ти кажа, че се свиква, но не е точно така. — Остин си спомни белезите от куршуми и остриета по собственото си тяло. — Все пак може да ти олекне, като си напомняш, че си пъхнал пръчка в спиците на Баркър. Поздравления.

— Нямаше да се справя без помощта на Бен и Чък, както и на Диего Агирес.

— Не се прави на скромен.

— Ти се правиш на скромен. Чух за приключенията ти на цепелина.

— Хайде да не затъваме във взаимно възхищение — каза Остин. — Не желая да съсипвам такива чудесни отношения.

Райън се разсмя.

— Помолих те да се видим, за да ти се извиня. Зная, че бях доста арогантен и самомнителен.

— Случва се и на най-добрите.

— Има и друго. Опитах се да използвам Тери, за да си издействам помощта ти.

— Зная. Зная също, че Тери е прекалено независима, за да се остави да я използват.

— Както и да е, трябва да се извиня, преди да замина.

— Говориш така, сякаш си се запътил към оня свят.

— А, не. Още не съм готов за това. Заминавам за няколко дни за Бали. Ще се опитаме да спрем незаконната търговия с морски костенурки. След това ще трябва да помогна за спасяването на морските лъвове в Южна Африка и да видя какво можем да направим против бракониерството на Галапагос. Междувременно събирам пари за подмяната на „Морски страж“.

— Доста амбициозна програма. Желая ти успех.

— Ще ми трябва. — Райън си погледна часовника. — Съжалявам, но ще трябва да бягам да си видя воините.

На паркинга отново си стиснаха ръце.

— Разбрах, че тия дни имате среща с Тери.

— Ще вечеряме заедно веднага щом успеем да намерим свободно време.

— Обещавам да не ви се пречкам като онзи път в Копенхаген.

— Не се безпокой — каза Остин и погледна небето. На лицето му заигра загадъчна усмивка. — Там, където смятам да я заведа на вечеря, никой няма да успее да ни прекъсне.

— Да ви налея ли още шампанско, мадмоазел? — попита келнерът.

— Благодаря — усмихна се Тери. — С удоволствие.

Келнерът напълни фината кристална чаша, завъртя бутилката като истински професионалист, тракна с токове и се отдалечи дискретно, готов обаче да се появи и при най-малкия знак. Беше безукорно облечен, с тънки мустачки, черната му коса бе зализана назад с лъскав брилянтин. Владееше се до съвършенство и на лицето му бе изписано леко отегчение и разсеяност, примесени с пълно внимание.