Клайв Къслър - Бяла смърт

С животинските си инстинкти Белязаната мутра ги усети, обърна се и физиономията му се разкриви в пристъп на дивашка ярост. Баркър го чу как ръмжи и също се обърна. След първоначалната изненада на лицето му се появи усмивка. Остин не можеше да види очите му през тъмните очила, но бе сигурен, че са приковани в меча. Без да каже нито дума, Баркър отиде до витрината и вдигна рога, след което погледна в сандъка.

— Виж ти, господин Остин. Освен гратисчия се оказахте и крадец.

Затвори капака и понечи да върне рога на мястото му, но първо погледна към Белязаната мутра, който отговори с почти недоловимо кимване. Преди Остин да успее да помръдне, Баркър хвърли рога към главата на Дзавала. Той приклекна и рогът прелетя над него. Умейлик се възползва от момента, хвърли се зад бюрото и с бързината на котка се метна зад тежкия диван. Показа се за миг като грозен клоун на пружина, стреля напосоки и изчезна през вратата.

— Пипни го, преди да извика останалите! — изкрещя Остин, но Дзавала вече се беше втурнал след ескимоса.

Остин и Баркър останаха сами.

— Май нещата ще се решават между вас и мен, господин Остин — каза Баркър. Усмивката все така стоеше като залепена на призрачното му лице.

Остин му се усмихна в отговор.

— В такъв случай с теб е свършено.

— Храбри думи. Но само помислете в какво положение сте. Умейлик ще убие партньора ви и само след секунди през вратата ще нахълтат въоръжени мъже.

— Помисли за своето положение, Баркър. — Остин вдигна меча и тръгна напред. — Смятам да изтръгна студеното ти сърце и да го хвърля на чудовищните ти мутанти.

Баркър се завъртя като балетист, сграбчи един харпун от витрината и го запрати към Остин с изненадваща точност. Остин спря, за да избегне оръжието. Харпунът се заби в гърдите на една от мумиите. Стойката, която я придържаше, се срути и повлече парчето от цепелина с думата „Ницше“. Баркър сграбчи втори харпун и се хвърли към Остин. В другата си ръка държеше костен нож.

Остин отби върха на харпуна с бързо завъртане на меча, но движението го остави открит. Той направи крачка назад, за да избегне ножа, настъпи лежащия на пода рог, подхлъзна се и падна. Баркър нададе триумфален крясък и се хвърли напред. Остин бе паднал с меча под себе си и не можеше да се защити. Ножът полетя надолу. Остин блокира китката на Баркър с ръба на дланта си. Опита се да я сграбчи, но ръката му бе потна. Той пусна меча, измъкна другата си ръка и с нейна помощ избута острието от гърлото си.

Баркър замахна за втори удар. Остин се претърколи настрани. Двамата едновременно скочиха на крака.

Остин понечи да вдигне меча, но ножът разсече въздуха на сантиметри от гърдите му. Баркър изрита меча настрани и направи крачка напред. Остин направи крачка назад и усети бюрото зад себе си. Повече нямаше накъде да отстъпва. Противникът бе толкова близко, че Остин виждаше отражението си в очилата му.

Баркър се усмихна и вдигна ножа.

Дзавала излетя от вратата и спря. Очакваше да се озове в друг коридор. Вместо това се намираше в тясно помещение, не по-голямо от телефонна кабина, със скоби за изкачване по едната стена. На стената светеше слаба крушка. Под нея имаше стойка за фенерчета. Едно липсваше. Дзавала грабна друго и го насочи нагоре. Стори му се, че лъчът освети за миг някакво движение, след което не се виждаше нищо, освен мрак. Преметна пушката през рамо, затъкна фенерчето в колана си и започна да се катери. Шахтата свърши в коридор с триъгълно сечение заради поставените под ъгъл една спрямо друга греди. Вероятно това бе част от кила, който придаваше форма на цепелина и осигуряваше достъп до вътрешните му части.

Коридорът се пресичаше с друг. Дзавала затаи дъх и чу тих звън, който можеше да се получи само от стъпване на обувка или ботуш върху метал. Продължи по новия коридор и откри, че той описва дъга от вътрешната страна на цепелина. Бялата материя на надутите газови резервоари бе притисната плътно до рамката от другата страна. Предположи, че се намира в пръстена, който заедно с кила придаваше форма и здравина на кораба.

Предположението му се потвърди, когато коридорът започна да завива в обратната страна, така че сега той се катереше направо върху огромните газови резервоари. Бе в добра форма, но въпреки това дишаше тежко. Стигна върха на цепелина и се озова при друг триъгълен коридор, минаващ от носа до опашката. Този път изборът му бе по-лесен. Насочи лъча към напречните греди. Различи движение и чу тежки стъпки да отекват в далечината.