Клайв Къслър - Бяла смърт

Водородът се заиздига към покрива — двамата се надяваха да е плътно затворен. Измъкнаха се през вратата. Бен и Диего също не бяха стояли със скръстени ръце — бяха изпълнили инструкциите на Мърсър и бяха прикрепили ръчните гранати към резервоара. Към халките на предпазителите бяха завързани върви, стигащи до въжето на една от макарите. Райън и Мърсър провериха работата им, останаха доволни и тръгнаха към езерото, като развиваха макарата. Стараеха се въжето да върви по права линия, без да се оплита в храсти и дървета.

Когато шейсетметровото въже свърши, завързаха за края му втората макара. Тя също свърши на десетина метра от брега. Мърсър влезе в бараката и донесе още въжета. Снадиха ги, докато не стигнаха до водата. Щом приключиха, Диего се върна към плаца и зае позиция зад едно дебело дърво.

Приключили работата си в хангара, киолая вече излизаха. Някои се запътиха към спалното. Баскът хладнокръвно взе на мушка един от тях и изстреля къс откос. Мъжът падна на земята. От спалното изскочиха няколко души и започнаха да стрелят към мястото, където бяха видели огъня от дулото, но Диего се местеше след всеки изстрел и куршумите минаваха далеч от него. След като паднаха още двама, останалите се втурнаха към гигантското иглу.

Диего разчиташе точно на такава реакция. Беше се опитал да свали онези, които се бяха отклонили към гората. В резултат на това стражите се принудиха да потърсят „защитата“ на хангара. Щом и последният се вмъкна вътре и плацът опустя, Диего спринтира към брега.

Райън го видя да тича към тях и подаде края на въжето на Бен.

— Нещо против?

— Благодаря — каза Бен и хвана въжето. — Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

Райън се обърна към останалите.

— Щом Бен дръпне въжето, скачате и оставате под водата колкото можете по-дълго. Хайде, Бен! Дай им да разберат!

Бен дръпна с все сила въжето, пусна го и се хвърли с останалите в езерото. Гмурнаха се под водата. Нищо не се случи. Райън подаде глава и изруга. Излезе на брега, хвана въжето пак и го дръпна. То спря, сякаш се беше закачило за клон.

— Ще ида да проверя. Явно се е закачило за нещо — каза той и тръгна към гората.

Оказа се отчасти прав. Въжето наистина се бе закачило, но не за нещо, а за някой. Един от ескимосите бе видял тичащия към езерото Диего, бе тръгнал след него, бе видял и въжето и сега го дърпаше. Видя и Райън. Шефът на SOS се беше привел и не откъсваше очи от въжето, така че изобщо не забеляза как стражът вдига оръжието си. Куршумът го блъсна в рамото като нажежен чук и Райън се свлече на колене.

Ескимосът така и не успя да стреля втори път — Диего, който бе тръгнал след Райън, изстреля един откос и куршумите се забиха в гърдите на стража. Той отлетя назад, но не пусна въжето — Райън го видя как пада и го опъва. В мозъка му зарева аларма и заглуши болката. Той се опита да се изправи, но краката му бяха омекнали. Усети нечии силни ръце да го вдигат и да го повличат към брега. Почти бяха стигнали водата, когато цялото езеро светна.

С падането си стражът бе дръпнал въжето и бе изтръгнал халките на гранатите. Милисекунда след взрива водородът в резервоара се запали, втурна се през късата тръба, излезе през дюзата, сякаш бе изстрелян от огнехвъргачка, и пламъците достигнаха невидимия водороден облак под купола.

Хангарът се превърна в огнен ад. Наситеният с водород въздух експлодира в затвореното пространство и мигновено подпали плът и кости. Куполът задържа горещината само няколко секунди — нажежи се до бяло, преди дебелите пластмасови панели на стените да се изпарят. Но това забавяне преди окончателната експлозия даде на Райън и Диего времето, от което се нуждаеха. Те стигнаха до езерото и се хвърлиха във водата в мига, когато куполът експлодира и изригна пламъци, които изпариха цялата околна гора и сградите. Изпепеляващата вълна се понесе във всички посоки.

Райън видя как водата над него се озарява и чу приглушен рев. Остана под повърхността колкото можеше по-дълго, преди да подаде глава навън. Лютивият дим от горящата гора опари очите му, но Райън не ги затвори. Гледаше с благоговение подобния на гъба облак, издигащ се високо в небето от центъра на оранжевата жарава на мястото, където допреди малко се намираше куполът. В сравнение с това експлозията на „Хинденбург“ бе приличала на пламък на свещ.

Бен, Мърсър и Диего също подадоха глави от водата — приличаха на поемащи си въздух видри — и впериха очи в облака. Всеки от тях бе изгубил приятел или роднина заради кроежите на Баркър и главорезите му киолая. Но предизвиканото от тях унищожение не им донесе задоволство и удовлетворение. Знаеха, че справедливостта е възтържествувала само отчасти. Побърканият генетик не бе спрян.