Клайв Къслър - Бяла смърт

Остин седеше на един кашон рибни антибиотици, мечът бе между коленете му. Бе отпуснал глава на ефеса. За всеки това би изглеждало като израз на отпадналост, но не и за Дзавала. Остин щеше да се задейства, когато станеше готов.

За да се отпусне и съсредоточи, самият Дзавала се занимаваше с комплекс упражнения, които бяха отчасти йога, отчасти дзен и отчасти старомодното боксиране с въздуха. Довърши въображаемия си противник с ляв ъперкът и бърз десен прав, събра длани и каза:

— Току-що видях сметката на Роки Марциано, Шугар Рей Робинсън и Мохамед Али един след друг.

Остин вдигна глава.

— Запази малко удари за Баркър и приятелчетата му. Започваме да се спускаме.

Остин бе сигурен, че Баркър наистина смята да нахрани с тях така наречените си любимци и да хвърли каквото е останало в Атлантическия океан. Убиец като него би прибягнал до всякаква форма на насилие, за да постигне целите си, а самомнението му бе раздуто до такава степен, че да решава за живота и смъртта на другите все едно е бог. Щом бе казал, че ще ги убие над Атлантическия океан, значи наистина щеше да го направи.

Сега Остин чакаше спирането за презареждане с надеждата, че екипажът на цепелина ще бъде зает с приземяването на гигантската машина. Стражите им бяха взели часовниците и бе невъзможно да се каже с точност колко време е минало. След като се озоваха изолирани от външния свят, Остин бе опрял острието на меча в пода и бе долепил ухо до ефеса. Мечът поемаше вибрациите на двигателите като грамофонна игла. През последните няколко минути основният тон се бе променил — двигателите бяха забавили обороти. Остин стана и отиде до солидната дървена врата.

Почука тихо. Искаше да се увери, че от другата страна няма страж. Отговор не последва и Остин сграбчи меча с двете си ръце, вдигна го над главата си и нанесе удар с цялата сила на яките си ръце.

Разхвърчаха се трески, но острието не мина през вратата. С върха Остин проби дупка, после я разшири, докато не стана достатъчно голяма, за да може да промуши ръката си. Вратата бе затворена с катинар. След още няколко минути усилен труд двамата с Дзавала го счупиха и отвориха. Не видяха никакви стражи и предпазливо се върнаха в рибарника.

— Съжалявам, че ви разочароваме, но имаме други планове за вечеря — каза Остин на млечнобелите риби в резервоарите.

Искаше да стигне до контролната кабина, но беше сигурен, че тя е охранявана. Трябваше да измисли нещо. Отново затърси отговор в лудостта на Баркър. Във вдъхновената си проповед той бе разкрил повече, отколкото би трябвало.

— Хей, Джо — замислено каза Остин. — Помниш ли какво спомена домакинът ни за шлюзовете?

— Че отделят по-агресивните риби една от друга. Иначе любимците му щели да се изпохапят.

— Каза също, че системите на балона му имат датчици за отчитане на температурата. Обзалагам се, че при вдигането на шлюзовете се включва аларма. Какво ще кажеш да създадем един малък хаос?

И вдигна една от преградите. Рибите от двете й страни бяха изплували до повърхността на резервоара — явно появата на човек за тях означаваше храна. Щом шлюзът се вдигна, те за миг замръзнаха, след това се втурнаха една срещу друга сред проблясъци на сребристобели перки и остри зъби. Остин и Дзавала гледаха отвратено безмълвната битка. След секунди в червената от кръв вода плуваха само парчета месо. Рибите се бяха разкъсали една друга.

На стената мигаше червена светлина. Остин застана до вратата, а Дзавала небрежно закрачи по пътеката. Почти изкрещя от радост, когато в помещението нахълта един-единствен страж. Щом видя Дзавала, той спря и вдигна пушката си. Остин пристъпи зад гърба му и каза:

— Здрасти.

Ескимосът се обърна, Остин стовари лакътя си в челюстта му и той се строполи на пода като чувал китова мас. Остин взе пушката и я метна на Дзавала. После откри таблото с бутоните и изключи алармата.

След като Дзавала отново бе въоръжен — Остин стискаше меча, сякаш се готвеше да обсажда замък — двамата излязоха от рибарника и минаха по късия коридор до стълбището, което водеше надолу до контролната кабина. Вратата беше отворена. Мъжете се движеха из помещението или стояха при уредите за управление, но Баркър не се виждаше никъде. Остин направи знак на Дзавала да отстъпи назад. Контролната кабина можеше да почака. Нямаше смисъл да се занимават с щипците и зъбите на чудовището Океанус, след като бе по-важно да му отсекат главата.

Остин имаше доста добро предположение къде може да открие Баркър. Забързаха обратно през рибарника и коридора към комбинацията от работно помещение и музей, където Остин бе намерил Дурендал. Предположението му се оказа вярно. Ученият и обезобразената му горила се бяха навели над масата с картата.