Преди да тръгнат, Бен и някои от по-младите от племето прекосиха отново езерото да видят какво е останало от комплекса на Баркър. Върнаха се и казаха, че от него няма и следа. Когато Тери го запита какво е станало с чудовищните риби, Бен само се усмихна и каза:
— Станали са на печено.
Тери, Бен и Мърсър бяха последните, които напуснаха района. Този път заровете в кабината на Мечката вдъхваха увереност. Докато хидропланът се издигаше над огромната гора, Тери погледна надолу към грамадния почернял район около унищожената невероятна сграда на Баркър.
— Май е имало малък горски пожар — надвика Мечката шума на двигателя. — Знаете ли нещо за това?
— Явно някой не е внимавал с кибрита — каза Мърсър.
Видя скептичното изражение на пилота и се ухили. — Като се приберем, ще ти разкажа цялата история на по бира.
Всъщност бирите се оказаха доста.
Междувременно Остин и Дзавала се наслаждаваха на срещата си с Траут и на безметежното обратно плаване на изследователския кораб на Трокмортън. Професорът все още беше смаян от новините за безумния замисъл на Баркър и обеща да свидетелства пред комисията на сенатор Греъм и да разкаже подробно на парламента за опасността от генетично модифицираната риба.
След като се върна във Вашингтон, Остин се срещна със Сандекър, за да докладва за резултата от мисията. Адмиралът изслуша захласнат историята за гибелта на Баркър, но остана най-очарован от Дурендал. Взе го и го разгледа с истинско благоговение.
За разлика от повечето морски вълци, Сандекър не бе суеверен, затова Остин повдигна учудено вежда, когато адмиралът впери поглед в блестящото острие и промърмори:
— Това оръжие е вълшебно, Кърт. Сякаш живее свой собствен живот.
— И аз изпитах същото — каза Остин. — Когато го докоснах за първи път, през ръката ми сякаш мина ток.
Сандекър примигна, сякаш се освобождава от магия, и прибра меча в ножницата.
— Суеверни дрънканици естествено.
— Естествено. Какво ще правим с него?
— Лично за мен въпросът не съществува. Връщаме го на законния му собственик.
— Роланд е мъртъв, а ако мумията, която видях, е на Диего, той едва ли ще предяви претенции към Дурендал в близко бъдеще.
— Нека да си помисля тогава. Имаш ли нещо против да го задържа за известно време?
— Не, макар че с негова помощ бих могъл да си пробия път из натрупаните бумаги.
Сандекър запали пурата си, метна кибритената клечка в камината и пусна познатата си крокодилска усмивка.
— Винаги съм намирал огъня за много по-ефективно средство за справяне с отпадъците на федералната бюрокрация.
Сандекър се обади след два дни. Гласът му пращеше в слушалката.
— Кърт, мини през кабинета ми за минутка. Вземи и Джо. Едни хора искат да се срещнат с вас.
Остин откри Дзавала в една лаборатория и му предаде съобщението на Сандекър. Стигнаха пред кабинета на адмирала едновременно. Секретарката им се усмихна и им махна да влизат. Сандекър ги посрещна на вратата и ги въведе в нервния център на НАМПД.
— Кърт. Джо. Радвам се, че дойдохте — възторжено каза той и ги хвана под ръка.
Остин се усмихна. Човек нямаше особен избор при подобно обаждане. Онези, които закъсняваха или изобщо не идваха, усещаха пълната тежест на адмиралския гняв.
В кабинета бяха Балтазар Агирес и двамата му синове. Балтазар изрева от радост, здрависа се енергично с Остин и едва не счупи ръката на Дзавала с мощното си стискане.
— Помолих господин Агирес и синовете му да се отбият, за да им благодарим за помощта им в Канада — каза Сандекър. — Тъкмо им разказвах за успеха ти.
— Нямаше да успеем без помощта ви — каза Остин на Агирес. — Съжалявам за загубата на пилотите и хеликоптера. И за раната на Пабло.
— Благодаря, приятелю. Хеликоптерът е просто машина, лесно може да се смени. Както виждате, раната на сина ми заздравява добре. Жалко за смъртта на пилотите, но като всички мъже на яхтата, те бяха добре платени наемници и много добре знаеха за опасностите на професията си.
— И все пак това е трагична загуба.
— Така е. Много се радвам за успеха на мисията ви. Случайно да имате новини за меча и рога?
— Изглежда, вашите реликви са имали дълго и мрачно пътешествие — каза Сандекър. — Благодарение на дневника, който Кърт открил в злокобния музей на Баркър, успяхме да съберем цялата картина. От Фарьорските острови предшественикът ви Диего потеглил през Атлантика. Но така и не успял да достигне сушата. Умрял заедно с целия си екипаж, най-вероятно от някакво заболяване. Корабът бил скован от полярните ледове. Хората от цепелина открили каравелата след стотици години по време на тайния полет до Северния полюс и извадили тялото на прародителя ви. Някакви механични проблеми принудили дирижабъла да остане на леда. Киолая го открили и извадили телата на Диего и на капитана на цепелина Хайнрих Браун.
Читать дальше