Клайв Къслър - Изгубеният град

Още един нещастен случай. Още един нещастен смъртен случай.

Без никакво напрягане. Дори за една мила възрастна учителка по история.

Маклийн бръкна в найлоновата торбичка, в която държеше дрехите си за пране. На дъното имаше плик с пожълтели изрезки от вестници. Пръсна ги по масата.

Заглавията бяха различни, но темата бе една и съща.

Всички жертви бяха работили по проекта. Отново прочете бележката: „Бягай, за да не умреш!“. Прибра изрезката от „Хералд Трибюн“ при останалите и слезе на рецепцията. Ангело тъкмо преглеждаше резервациите.

— Налага се да замина — осведоми го Маклийн.

Монахът изглеждаше съкрушен.

— Много съжалявам! Кога?

— Тази вечер.

— Невъзможно! До утре сутринта няма нито хидрофойл, нито автобус.

— Въпреки това трябва да замина и те моля да ми помогнеш. Ще ти платя.

Ангело го погледна натъжено.

— Бих го направил заради приятелството ни, не заради пари.

— Извинявай! — отвърна Маклийн. — Малко съм разстроен.

Младежът не беше глупав.

— Заради американците ли?

— Едни лоши хора ме преследват. Възможно е тези американци да са изпратени да ме намерят. А аз с цялата си глупост им казах, че заминавам утре с хидрофойла. Не съм сигурен дали са сами. Може някой да ме причаква на портата.

Ангело кимна.

— Мога да ви закарам с лодка. Ще ви трябва и кола.

— Надявах се да ми уредиш някоя под наем — рече Маклийн, като му подаде кредитната си карта. Досега бе избягвал да я ползва, защото знаеше, че може да бъде проследена.

Ангело се обади на фирмата за автомобили под наем.

— Готово! Ще оставят ключовете в колата.

— Ангело, не знам как ще ти се отплатя.

— Не искам отплата. Следващия път, когато влезете в църква, оставете дарение.

Маклийн хапна в кафенето, където се улови, че оглежда предпазливо другите маси. Вечерта обаче мина спокойно. По пътя към манастира постоянно се озърташе през рамо.

Чакането беше мъчително. Чувстваше се като в капан в стаята, но си напомняше, че стените са дебели поне трийсет сантиметра, а вратата може да издържи и таран. Няколко минути след полунощ чу тихо почукване.

Ангело взе сака му и го поведе по крайбрежната стена до едно стълбище, по което слязоха до каменна площадка, използвана за скокове във водата. На светлината на електрическото фенерче Маклийн видя малка моторница. Качиха се в нея. Ангело тъкмо посягаше да откачи въжето, когато по стъпалата се чуха тихи стъпки.

— Среднощна разходка, а? — рече сладкият глас на Ема Харис.

— Нали не смяташ, че доктор Маклийн би си тръгнал, без да се сбогува? — отвърна мъжът й.

Отърсил се от първоначалната си изненада, Маклийн си възвърна дар словото.

— Какво стана с тексаския ви акцент, мистър Харис?

— А, това ли? Не беше особено автентичен, признавам.

— Не се притеснявай, скъпи, беше достатъчно добър, за да заблуди доктор Маклийн. Макар че имахме и късмет. Просто си седяхме в кафенето, когато и вие се озовахте там. Много мило от ваша страна да се съгласите да ви снимаме, за да можем да сравним снимката ви. Не обичаме да правим грешки.

Съпругът й се изкиска добродушно.

— Сетих се за онова стихне: Ела ми на гости сега…

— … Рече паякът на една муха — довърши тя и двамата избухнаха в смях.

— Компанията ви изпраща, нали? — попита Маклийн.

— Те са умни хора — потвърди Гюс, — знаеха, че ще се оглеждате за индивиди с гангстерски вид.

— Много хора допускат тази грешка — рече Ема с тъжна нотка в гласа. — Но пък затова има работа за нас, нали, Гюс? Е, пътуването в Гърция беше приятно, но всичко хубаво си има край.

Ангело слушаше разговора с озадачено изражение. Не осъзнаваше в каква опасност се намират.

— Извинете ни, но трябва да вървим — каза той и се пресегна да откачи въжето, преди Маклийн да успее да го спре.

Това бяха последните му думи.

Чу се глух пукот от пистолет със заглушител и в мрака проблесна ален огнен език. Ангело вдигна ръце към гърдите си и с гърлен звук падна във водата.

— Лош късмет е да застреляш монах, мила — рече Гюс на жена си.

— Не носеше расо — оправда се тя нацупено, — как да го позная?

Гласовете им бяха жестоки и насмешливи.

— Елате с нас, доктор Маклийн — каза Гюс, — чака ви кола, която ще ви отведе до самолета на компанията.