Клайв Къслър - Изгубеният град

— Философският камък?

— Да. Ето че вече разбрахте.

— И действително сте успели да го постигнете?

— Да, с лабораторни животни. Взехме мишки на преклонна възраст и драстично ги подмладихме.

— Колко драстично?

— По човешките стандарти мишките бяха на деветдесет години, а ние ги подмладихме до четирийсет и пет.

— Искате да кажете, че сте върнали възрастта им наполовина?

— Съвсем точно. Мускулен тонус, структура на костите, енергичност, способност за възпроизвеждане. Мишките останаха по-изненадани даже и от нас.

— Забележително постижение — призна Гамей, — но човешкото същество е значително по-сложно от мишката.

— Да — въздъхна Маклийн, — вече го разбрахме.

Гамей схвана неизказаното послание.

— Експериментирали сте с хора, нали?

— Не и в първоначалния си екип. Предстояха години на експерименти, преди да преминем към хора. И щяхме да го направим при най-строги и регламентирани условия. — Той преглътна питието си, сякаш да отмие неприятните спомени. — Екипът ми представи предварителните си открития и известно време нищо не чухме. След това ни съобщиха, че ни разформироват. Всичко мина много цивилизовано. С ръкостискане, усмивка и премии даже получихме. След време, докато разчиствал компютърните си файлове, един колега попаднал на записи с човешки експерименти. Били проведени на някакъв остров.

Пол посочи земята под краката си.

— Тук ли?

— Звучи логично, нали?

— Какво стана после?

— Направихме втора фатална грешка, като подценихме безскрупулността на тези хора. Отидохме групово в компанията и настояхме да прекратят опитите. Казаха ни, че участниците били доброволци и че всичко това вече не е наша работа. Заплашихме ги, че ще изнесем информацията в публичното пространство. Те ни помолиха да изчакаме. През следващата седмица членовете на бившия ми екип започнаха да стават жертви на „случайни“ фатални инциденти. Катастрофи с избягали водачи, пожари, електрически удар от повредени уреди. Няколко напълно здрави мъже получиха инфаркт… Общо двайсет и един.

Пол подсвирна.

— Мислите, че са били убити?

— Знам, че са били убити.

— Полицията заподозря ли нещо? — попита Гамей.

— Да, в част от случаите, но не можаха нищо да докажат. Колегите ми живееха в няколко различни държави. Пък и както ви казах, работата ни беше строго секретна.

— Но вие сте оцелял — отбеляза тя.

— Чист късмет. Бях заминал на археологически разкопки. Това е хобито ми. Когато се прибрах, открих съобщение от бивш колега, който ме предупреждаваше, че животът ми е в опасност. Избягах в Гърция, но те ме проследиха и ме доведоха тук.

— Защо не ви убиха?

Маклийн се засмя невесело.

— Поискаха да ръководя новия научен екип. Явно им беше дошъл акълът в главата. След като избиха първоначалния екип, във формулата започнали да се появяват грешки. Беше неизбежно при толкова комплексно и сложно проучване. Преди малко видяхте грешките им да танцуват в клетките.

— Казвате, че вашият еликсир за младост е създал озъбените зверове?

Маклийн се усмихна.

— Казахме им на тия глупаци, че трябва още работа. Върху хората ензимът има различен ефект. Ние сме сложни същества, точно както отбелязахте и вие. Балансът беше много крехък. При грешка в сместа обектът в някои случаи просто умира. В други получава прогерия. При горките нещастници, които видяхте, веществото ги е върнало назад във времето и е извадило наяве агресивните качества на предците ни от времето на влечугите или маймуните. Но нека външността им не ви заблуждава. Те все още имат човешки интелект, както се убеди Стрега.

— Какво имате предвид?

— Съществата са два вида. Алфите са част от първоначалния експеримент, за който ми казаха, че е започнал преди много години. Ветите били създадени при последната серия от опити. Неотдавна много от тях успели да избягат. Явно са били предвождани от Алфите. Направили си сал и стигнали до друг остров, където избили множество хора. Стрега ги намерил и ги върнал обратно. Подложил някои от Алфите на ужасни мъчения, след което ги убил показно за назидание на останалите.

— Ако създават толкова проблеми, защо ги държите? — поинтересува се Гамей.

— Очевидно шефовете мислят, че имат някаква ценност. Нещо като нас. Инструменти за еднократна употреба. При последния опит обектите били незаконни емигранти от бедни страни, които си мислели, че заминават за Европа или Америка, където ще се радват на работа и по-добър живот.