Клайв Къслър - Изгубеният град

— Ще се погрижа — каза той.

Остин му благодари и се загледа в ледника, сякаш измерваше силите на противника. В схемата му нямаше място за съмнение и неувереност. Знаеше, че плановете могат да се объркат, и множеството белези по тялото му го доказваха. Но също така знаеше, че проблемите могат да бъдат решени. И знаеше, че с малко късмет ще успее. Това, което не знаеше, бе дали Скай е още жива.

Скай беше съвсем жива. Рено, върху когото сипеше огън и жупел от ярост, можеше да свидетелства за това. Беше избухнала след поредната му егоистична забележка. Нахвърли се върху нещастния французин с блеснали от гневни сълзи очи, обвинявайки го, че е съсипал най-голямото откритие в живота й. Когато изчерпа репертоара си и обема на белите си дробове, той най-сетне събра кураж да се възпротиви, а тя просто го отряза с изпепеляващ поглед и една-единствена добре подбрана дума:

— Idiot.

Рено се опита да предизвика съчувствие.

— Не виждате ли, че съм ранен? — Той вдигна посинената си издрана ръка.

— Сам сте си виновен! — отвърна тя студено. — Как, за бога, допуснахте тук да влезе въоръжен мъж?

— Мислех, че е репортер.

— Имате мозък на амеба! Амебите не мислят.

— Мадмоазел, моля ви — намеси се Льоблан, — нямаме много въздух. Пазете си силите.

— За какво да ги пазя? — Тя посочи към тавана. — Ако не сте забелязал, сме затворени под голям ледник.

Льоблан вдигна пръст към устните си.

Скай се огледа и виждайки студените, изплашени лица на другите, разбра, че само утежнява положението им. Осъзна, че тирадата й срещу Рено е плод на страха. Извини се на Льоблан и стисна устни, но преди това измърмори:

— Той все пак е идиот!

След това отиде и се отпусна до Ролинс, който седеше облегнат на стената и пишеше нещо в тефтера си. Беше намерил отнякъде парче мушама и седеше на него, за да се предпази от влажния под. Скай се сгуши до него, търсейки топлина, и каза:

— Простете, че съм толкова напориста, но замръзвам.

Ролинс премигна от изненада, после остави тефтера и галантно я прегърна през раменете.

— Преди минута изглеждахте доста разгорещена.

— Съжалявам, че изпуснах нервите си пред всички — измърмори тя.

— Не ви виня, но опитайте да погледнете на нещата откъм добрата страна. Поне имаме светлина.

Водата ясно не беше засегнала проводниците, които минаваха по тавана на тунела. Макар лампите да премигваха от време на време, електричество имаше. Мокри и изнурени, оцелелите се събраха в един малък отсек от тунела между ледената пещера и стълбите.

Въпреки оптимистичната си забележка, Ролинс знаеше, че нямат много време. И на него, и на другите им ставаше все по-трудно да дишат. Опита се да отклони мислите си.

— Кажете ми повече за научното откритие, за което споменахте — помоли той.

Очите на Скай заблестяха.

— Открих древна гробница на дъното на езерото. Смятам, че може да има нещо общо с Кехлибарения път, което означава, че търговските контакти между Европа и средиземноморските страни са много по-стари, отколкото предполагаме. Може би от времето на Минойската цивилизация и на Микена.

Ролинс изохка.

— Добре ли сте?

— Да, да, идеално. Ох, по дяволите, не съм. Единствената причина да дойда тук бе, за да напиша разказ за субглациалната обсерватория. После откриха тялото в леда, което щеше да я направи още по-интересна. Тогава пък се появи този тип с пистолета, представяйки се за репортер, наби вашия приятел Рено и наводни тунела. Леле! Статията може да обиколи целия свят. Ще стана следващият Джон Кракауер. Издателите ще тропат на вратата ми с готови оферти. Я сега ми доразкажете за вашите минойци.

— Не знам дали са минойци — отвърна Скай, чудейки се как да го успокои. — Може и да греша.

Той тъжно поклати глава.

Телевизионният репортер, който внимателно слушаше разговора им, се намеси:

— Разбирам, че се чувствате зле, но я се поставете на мое място. Успях да заснема и тялото, и как онзи удари французина с пистолета.

Другият репортер потупа диктофона си.

— Да, и аз записах всичко на касета.

Ролинс гледаше противопожарния шланг, който се виеше покрай нозете им.

— Чудя се дали можем да използваме водата, за да разтопим тунел през ледника.

Търстън, който седеше от другата му страна, се засмя и каза:

— Изчислих го — ще ни отнеме три месеца упорит труд.

— Ама с уикендите и официалните празници ли? — попита сериозно Ролинс.

Всички се засмяха, с изключение на Рено.

Чувството за хумор на Ролинс подсети Скай за Остин. Преди колко време напусна кораба? Погледна часовника си и видя, че са минали едва няколко часа. Нямаше търпение да излязат заедно. Беше очарована от грубия му профил, от изсветлялата, почти бяла коса, но не ставаше дума просто за физическо привличане. Той беше интересен човек, пълен с контрасти. Имаше свежо чувство за хумор и можеше да бъде добър и топъл, но зад блясъка на очите му бе доловила диамантена твърдост. И тези великолепни рамене. Няма да се изненада, ако се окаже, че може да върви по дъното на морето.