Клайв Къслър - Бурята

Двамата спряха, за да си починат.

- Във всички случаи – добави Кърт, – трябва да се измъкнем от тук. Каквито и да са целите на онзи ненормалник, те няма да донесат нищо хубаво на никого освен на него.

Стигнаха до облицованата с кирпич част на кладенеца. Шегите и смехът спряха, защото изкачването стана по-трудно.

Кърт почувства как гърбът, коремните мускули и краката му започват да горят. Той стисна зъби и продължи нагоре.

- Добре ли си? – попита Остин.

- Да – простена Джо. – Но не бих искал да започвам отначало.

Кърт погледна надолу. Кракът му се подхлъзна лекичко, но той стегна коляно и заби петата си в стената. Краката му трепереха, а в един от прасците си усети болезнени конвулсии. – Още метър и половина – каза той задъхано. – После ще задействаме... втората част от плана.

- Ами ако лошите са все още горе? – попита Джо.

- Не съм чул и звук, откакто колите потеглиха.

- Ами ако са оставили човек да пази?

- Нали имаме пистолет.

Двамата се изкачиха още трийсетина сантиметра и лицето на Кърт се окъпа в лъчите на угасващото слънце.

На около крачка от върха на кладенеца се дочу странен звук – остро свистене, което отекна в глинените стени.

- Чу ли това? – попита Джо.

- Опитвам се да разбера какво е – отвърна Кърт.

Свистенето се засилваше с всяка изминала секунда и в този миг точно над тях премина огромна сянка. Кърт зърна корема на огромен сиво-бял въздушен апарат. Предкрилките и задкрилките се простираха настрани като пера. Предният колесник с шест гуми се подаваше напред като орлови нокти, търсещи клон, за който да се захванат.

- Какво е това? – попита Джо.

- Някакъв самолет – отвърна Кърт.

Машината прелетя на не повече от шейсет метра над кладенеца и отмина за около секунда-две, но Кърт успя да забележи нещо странно във формата ѝ.

- Не се сетих, че се намираме в края на пистата – каза Джо. – Не бих искал да се покажа в неподходящия момент и да бъда прегазен от някой „Боинг 747”.

Кърт потисна смеха, който се надигна в него и се избута по-силно с крака, докато не застана малко под ръба на кладенеца.

Бедрата и прасците му трепереха от умора, а коремните му мускули горяха от напрежението да притискат гърба му в гумата. Имаше усещането, че е направил сто коремни преси със седемкилограмова медицинска топка, долепена до гърдите.

Остин извади деветмилиметровия пистолет от джоба си и дръпна предпазителя.

- Внимателно! – прошепна той.

Джо нагласи краката си. Кърт го последва и двамата внимателно изминаха последните петнайсет сантиметра. Остин вдигна пистолета и проточи врат над ръба на кладенеца. Не видя пазач наоколо.

- Чисто е – каза той.

- От тази страна също. Сега какво?

Кърт метна пистолета над ръба, извади въжето изпод ризата си и разви част от него.

После хвана здраво двата края на въжето. С ловко движение на китката Кърт метна въжето. То полетя нагоре и падна над една от тръбите, ограждащи ръба на кладенеца.

Кърт хвана висящата част и я дръпна надолу.

Без да мърда много, той прокара двата края на въжето през образувалата се примка и подаде единия на Джо.

- Хвани го с двете си ръце и се дръж здраво.

Кърт издърпа своят част от въжето и я уви около ръката си над лакътя, а после два пъти около китката. Джо направи същото.

- Здраво ли си хванал въжето?

- Като печеливш лотариен билет – отвърна Дзавала.

- Добре – каза Кърт, – защото знаеш какво ще се случи щом дадем на клетите ни крака да си починат, нали?

- Да – отвърна Джо. – Ще боли като всичко друго, свързано с теб.

- Без болка няма награда – заяви Кърт. – Този път наградата е свободата ни. Готов ли си?

- Да.

Кърт напрегна мускулите на ръцете си.

- Три... две... едно... сега!

Почти едновременно двамата мъже отпуснаха краката и коремните си мускули и увиснаха на въжето. Въжето се опъна около тръбата. Гумата полетя надолу, а двамата се залюляха и се удариха в стената на крачка от ръба на кладенеца.

Гумата шумно се приземи на дъното, но Кърт и Джо се държаха здраво за въжето.

- Трябва да го направим едновременно – каза Кърт, – иначе някой ще падне долу.

Двамата се закатериха нагоре, докато не успяха да хванат тръбата от металната рамка. Тя беше гореща и изгори дланите им, но въпреки това се задържаха, издърпаха се нагоре и прескочиха ниската стена.

Кърт се търкули доволно по лице в пясъка. Джо се строполи до него.

Остин дишаше тежко и усещаше как краката му треперят. Струваше му се, че са били в този кладенец дни наред. Той погледна китката си. Часовникът му все още беше при пазача в Мале.