Мълчание.
- Разбирам - каза роботът. - Ще трябва да ти докажа, че това не е игра. Опасявам се обаче, че няма да ти бъде приятно.
- Давай, готов съм за всякакви „неприятности“ - засмя се Джейкъб. Не можеше да повярва колко фантастична е станала тази програма.
- Миналия месец преписа от интернет домашното си върху Томас Едисон и плати за това двайсет долара.
Джейкъб зяпна смаяно. Откъде баща му бе научил това? Сигурно му се бяха обадили от училище. Голяма работа! Половината клас преписваше. Но пък баща му не би трябвало да го шпионира. Това не беше хубаво.
- Освен това мамиш, когато играеш на „Уоркрафт“. Изобщо не си спечелил този меч. Плати петдесет долара на един китайски фермер за него. Освен това... зная, че направи опит да се самоубиеш.
Джейкъб се ядоса. Какво беше това? Някакъв нов вид терапия ли?
- Е, и?
- Опитвам се да ти покажа, че това не е игра, а реалният живот.
Това бе някакъв глупава, идиотска идея на баща му. Не можеше да повярва. Та това нарушаваше правото му на личен живот!
- А сега нещо още по-неприятно.
- Какво?
- Преди време баща ти е имал друга жена. Казва се Андреа. Той чака да станеш на осемнайсет, за да ти го каже.
В продължение на няколко много дълги секунди Джейкъб не откъсна поглед от робота. Ако това бе игра, изобщо не беше забавна. Да не би на баща му да му бе хрумнало да му даде урок по този начин? Или да му разкаже нещо, което се е случило в миналото? Нищо чудно психотерапевтката да му бе подсказала тази идея. Джейкъб бе смаян и объркан.
- Джейкъб?
- Андреа? Андреа коя? - Това бе единственото, което успя да каже.
- Андреа Уелис.
- Какво... какво се е случило?
- Забременяла, докато била последна година в колежа, оженили се, тя пометнала. После и двамата осъзнали, че са направили грешка. Разделили се приятелски, развели се, край на историята. Нищо необичайно. Но виждам, че си шокиран.
- Лъжеш! Това не е вярно!
- Баща ти знае, че е трябвало да ти каже много отдавна. Просто не знае как да го направи. Както може би си забелязал, той обикновено избягва конфликтите, гледа да мине по-леко.
- Това не е възможно! Не ти вярвам!
- Попитай го.
- А мама знае ли?
- Да. А що се отнася до майка ти, трябва да знаеш, че е било невъзможно да избегне онзи пиян шофьор. Престани да я обвиняваш за проблемите си с крака. И още нещо, трябва ти по-добър ортопед. Ще се погрижа за това по-късно.
Докато Джейкъб гледаше смаяно робота и в объркания му ум се въртяха хиляди мисли, долетя викът на майка му:
- Вечерята е готова!
- Слушай внимателно - каза роботът. - Върни ме в килера и не казвай нито думичка на никого - особено на баща ти. А докато вечеряте, го попитай за Андреа. И когато разбереш, че това не е игра, ела тук и ще ти споделя моя план. Опасявам се, че ще се наложи да пропуснеш училище утре. Очакват ни по-важни неща.
- Престани да крачиш напред-назад - каза Мелиса. - Изнервяш ме.
Форд се отпусна тежко на един стол. Бяха минали два часа от изчезването на Дороти. Чакайте да ви се обадя . И как по-точно щеше да им се обади? По скайп? Дали Дороти казваше истината, или пък се опитваше ги излъже? Ами ако я бяха хванали? В такъв случай следваше въпросът кой я е хванал?
- Барабаниш с пръсти.
Форд вдигна ръка и сви пръсти в юмрук. И как Дороти възнамеряваше да им се обади, след като не разполагаха с мобилни телефони?
Мелиса стана от компютъра, взе бутилката минерална вода, която бе купила от автомата до рецепцията, отвори капачката и отпи.
- Изглежда, че онези брокери са задействали огромна мрежа от ботове, която да я залови. Мисля, че изчезна някъде в Калифорния, най-вероятно в района на Силициевата долина. Следата изчезна.
- Е, поне знаем, че не ни е излъгала.
- Пипнах един от тези ботове и декомпилирах изходния му код. Който и да го е програмирал, е знаел идентификационния код на Дороти и е написал вирус, който трябва да я обездвижи. Става въпрос за много добър програмист. Който освен това разполага с екземпляр от ръководството за програмиране на Дороти.
- Смяташ ли, че са я хванали? - попита Форд.
- Бяха я притиснали, а не открих доказателства, че е избягала.
- Ако наистина са пипнали Дороти... какво може да последва?
Мелиса седна на леглото.
- Предполагам, че ще пренапишат кодовете ѝ така, че да я използват за свои цели. Могат да изкарат доста пари с нейна помощ. Представи си изкуствен интелект с нейните възможности, който следи финансовите пазари и е в състояние да преодолее всяка защитна стена, да разбие всяка парола, да интригантства, да заговорничи, да краде, да лъже, да шантажира, дори да убива...
Читать дальше