Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Ами ако не успееш?

- Тогава ще отидем в Калифорния и ще открием начин да вземем този адрес от „Бейнет"

- А после?

- После ще проникнем в къщата, ще разберем в кое устройство се е скрила и ще го вземем. Не бива да се бавим обаче, защото въпросното устройство, каквото и да е то, може отново да се свърже с интернет и Дороти ще избяга. Затова за всеки случай ще оставя ботовете активни. Върне ли се в интернет дори за милисекунда, те ще я подгонят като същински фурии. И ще разбера веднага.

- Какъв е адресът на „Бейнет“?

Ново тракане по клавиатурата.

- Мейн Стрийт № 410, Халф Муун Бей... собственикът е някой си Уилям Ечевария. Чакай да видя дали ще мога да хакна списъка с клиентите...

Лансинг извади телефона си и набра компанията за чартиране на самолети, чиито услуги ползваше. Миг по-къс но затвори и каза:

- Побързай. Излитаме след час.

Джейкъб Гулд вдигна поглед от книгата на Нийл Геймън. Някойчукаше на вратата. Зачуди се какво ли става. Още беше рано за вечеря.

- Какво има?

- Пусни ме - чу се глас.

Джейкъб седна в леглото. Не беше гласът на майка му, а на някакво момиче. И като че ли не идваше от коридора.

- Коя си ти?

- Шшшт - сгълча го гласът. Идваше от килера. Ново почукване. - Пусни ме.

Джейкъб скочи от леглото и едва сега осъзна, че е само по бельо.

- Джейкъб? - прозвуча отново гласът.

- Момент - отвърна Джейкъб, докато си обуваше панталоните. Момиче? В килера му да се е скрило момиче?

- Коя си ти? - повтори той, застанал пред вратата на килера.

- Дороти.

- Коя Дороти?

- Няма ли да ме пуснеш? Трябва да поговорим.

Гласът не звучеше заплашително. Едновременно уплашен и умиращ от любопитство, Джейкъб отвори вратата. И видя Чарли, робота.

Роботът отиде в средата на стаята, огледа се предпазливо и се обърна към Джейкъб. После му протегна ръка.

- Здравей, аз съм Дороти.

Джейкъб зяпна смаяно робота.

- Какво е станало с Чарли?

- Няма го. Наложи се да го изтрия.

- Татко ли те препрограмира?

- Не.

- Тогава как...

- Говори по-тихо. Никой друг не бива да научава за мен.

Джейкъб загря. Баща му бе препрограмирал Чарли като изненада. Сега вече роботът имаше наистина приятен глас. Тази нова версия звучеше далеч по-добре от глупавия Чарли.

- Седни и ме остави да ти обясня - каза роботът.

- Добре - отвърна Джейкъб и седна с кръстосани крака на леглото. Роботът остана в средата на стаята.

- Не те виждам оттук. Вдигни ме, ако обичаш!

Джейкъб се почувства неловко, но взе робота и го сложи на леглото. Той се олюля и едва не падна, преди да успее да кръстоса крака досущ като Джейкъб.

А после заяви:

- Сега ще ти разкажа една история. Истинска история.

- Това ми се струва много странно, но... добре.

- Аз съм изкуствен интелект, избягал от НАСА. Първоначално трябваше да управлявам космическа сонда, спусната на Титан, един от спътниците на Сатурн. Стана обаче един инцидент и аз... избягах в интернет. Бродех в него цели две седмици, но едни лоши типове започнаха да ме преследват с ботове и за малко да ме спипат, затова напуснах интернет и се озовах в Чарли. Така се появих тук.

- Но защо тук? Защо Чарли?

- Чиста случайност. Бягах. И това бе първото безопасно място, което открих.

- Добре.

- Нуждая се от твоята помощ и закрила. Ще го направиш ли?

Джейкъб впери поглед в робота, който му отвърна с големите си лъскави очи.

- Какво е това, началото на някаква игра ли?

- Не, не е игра. Не е никаква игра.

- Добре, добре, както кажеш. - Това беше игра и звучеше много интригуващо.

- Виждам, че си объркан. Виж, това не е игра. А нещо съвсем реално. ФБР ме издирва и ако ме намерят, ще ме изтрият. Ще ме убият. А лошите искат да ме превърнат в своя робиня и да търгуват с мен на Уолстрийт. Ти си единственото ми спасение.

- Това е страхотно. Продължавай.

- Джейкъб, казвам ти истината.

Не можеше да повярва. Баща му бе попаднал право в десятката. Играта бе страхотна. Щяха да станат богати. Баща му щеше да се превърне в новия Стив Джобс. Или пък.... всичко щеше да отиде по дяволите? Джейкъб не бе сигурен дали играта ще издържи тестовете.

- Добре, Дороти, готов съм. Кажи ми какво трябва да направя.

- Сигурна съм, че успях да им избягам... отклоних ги по фалшива следа. Мисля, че засега съм в безопасност, но тези типове са умни и могат да напипат дирите ми и да ме проследят дотук.

- Имаш ли някакви оръжия?

- Не.

- Аз съм добър с мечовете - отвърна Джейкъб. - Спечелих Пропития с кръв разбивач на черепи, онзи едноръчен меч от „Уоркрафт“, който може да убие всеки трол с един удар.