Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Давай! - промърмори Моро, вперил в екрана широко отворените си очи. - Давай!

Бяло и жълто, бяло и жълто. Следващите минути изминаха в пълна тишина.

- Сега вече бяга - каза Моро. - Притиснали са я.

Малки участъци от мрежата започнаха да премигват в червено.

- Какво означава червеното?

- Забавяне на интернет трафика. Вотовете я приближават и това води до задръстване на системата. Това е добре, защото по трзи начин забавят и нея.

- Ще избяга ли?

- Не мисля. Все пак става въпрос за петдесет милиона бота срещу един супербот.

Това преследване бе удивително. Когато Лансинг навлезе в света на високочестотната търговия, сделка, сключена за половин секунда, се смяташе за бърза. Днес това ставаше за няколко милисекунди. Скоро високочестотната търговия щеше да се измерва в микросекунди. Лансинг се развълнува при мисълта какви нови възможности може да разкрие пред него тази програма Дороти. Искаше му се на неговия старец, изкуфелия му баща, да са му останали достатъчно мозъчни клетки, за да види от старческия си дом как синът му завладява Уолстрийт.

Лансинг обаче не биваше да слага тигана, докато рибата е още в морето. Трябваше да измине още дълъг път, а зад гърба си вече бе оставил един труп. Беше се изненадал колко лесно и колко успешно бе минало това убийство. Повечето убийства, каза си той, се извършват от глупави, неорганизирани, неподредени хора, които се оставят да ги хванат. Успешният убиец просто трябва да е по-умен от полицията, нищо повече. Толкова ли бе трудно това?

Моро плесна с ръце и размаха юмрук във въздуха.

- Хайде, хайде! Приближават!

Голям възел в единия ъгъл на картата грейна в бяло. Активността в този участък на мрежата започна да се усилва, а бялото - да покрива все по-големи площи, след което да преминава в премигващо червено.

- Пипнаха я! Приклещиха проклетата кучка!

Едно ъгълче обаче продължи да грее в бяло. В следващия миг картата като че ли замръзна.

Моро впери поглед в екрана. Издиша бавно.

- Пипнаха я! - каза тихо той. - Готово! Тя е деактивирана!

- Отлично. Какво трябва да направим сега?

- Трябва само да открием мястото, където се намира мъртвата Дороти... тоест хардуера, в който е влязла. Тази информация ще получим само след миг...

Настъпи продължително мълчание. Моро не откъсваше поглед от екрана:

- Добре, добре... - промърмори той. - Къде е тази локализираща програма?

На екрана се отвори нов прозорец. Това бе локализиращата програма, която му изпращаше съобщение. Компютърно съобщение, от което Лансинг не разбираше нищо.

Моро обаче знаеше какво означава това и изкрещя:

- Мръсна кучка!

- Какво?

- Измъкнала се е! - Стовари юмрук върху масата. - Напуснала е интернет. Прехвърлила се е в някакво устройство и е прекъснала връзката с интернет.

- Устройство? Какво устройство?

- Може да е всичко - лаптоп, айфон...

- Нима може да влезе в нечий телефон?

- Във всяко устройство с достатъчно памет.

Настъпи тишина. После Лансинг попита:

- Можеш ли да откриеш местоположението на компютъра, в който е влязла?

Моро впери поглед в екрана и започна да пише на клавиатурата. Продължи да пише, да пише. На Лансинг му призля. Всички тези усилия, всичките тези разходи не ги бяха доближили дори с една крачка към хората, които бяха откраднали парите му.

- Добре... добре... имам айпи адрес. Това е сто двайсет и осем битов адрес... - Продължи да трака по клавиатурата. - Прокси сървърът не може да бъде открит, но... Чакай малко... чакай...

Моро продължи да въвежда трескаво команда след команда.

- Това е добре! Мръсната кучка се е опитала да ми пробута фалшив айпи адрес... Само че онова куче е с нея и предполагам е забравила, че и то се нуждае от фалшив адрес... Открих я!

- Къде е?

- „Бейнет Интернет Сървисиз“, Халф Муун Бей, Калифорния. Това е доставчикът на интернет, в чиято мрежа е свързано устройството. Това е истинското място, а не фалшивото.

- И къде точно се намира?

- Айпи адресът може да ни доведе само дотук. За да открием конкретното устройство, трябва да проникнем в клиентската база данни на „Бейнет“. После рутерът сам ще зареди адреса. Това е единственият начин да разберем в кое точно устройство е влязла.

Програмистът изглеждаше разчорлен, раздърпан, сякаш току-що се е бил с някого. Лансинг потисна раздразнението си и попита:

- Какво трябва да направим, за да вземем тази програма?

- Ами... - Моро потърка небръснатата си брадичка. - Може би ще успея да хакна базата данни на „Бейнет“ и да извадя информацията за клиентите.