Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Написах една малка програма, всъщност вирус. Нарекох го Злата вещица. Ще го прикрепя към някой от невидимите регистри, съдържащи този идентификационен номер, за чието съществуване Дороти не подозира. Тя не може да чете тези регистри. След това, с един бърз удар на ножа, или по-скоро на програмния код, Злата вещица ще парализира Дороти.

- Как?

- Сложно е. Начинът, по който функционира Дороти, предполага наличието на нещо като гръбначен стълб, шина, съставена от фундаментален код, към който са прикрепени различни модули. Всички процедури минават през тази софтуерна шина. Тя действа като гръбначния стълб при човека. Една бърза интервенция в този гръбначен стълб, осъществена от моя вирус, ще накара програмата да спре. Тогава ще я хвана и ще я домъкна тук. Ще я проучим на спокойствие, ще я модифицираме и ще я превърнем в наша робиня.

- И ще открием хората, които ни откраднаха парите?

- Това ще е първата ѝ задача. Новата Дороти ще проследи веригата прокси сървъри, която са използвали за атаката срещу нас - каза Моро и се ухили.

- И как ще я пипнеш?

- Джондоу разполага с огромна мрежа от петдесет милиона зомби компютъра. Тази мрежа се управлява от мен.

- Мислех, че си зарязал Джондоу.

- Не съм прекъсвал контактите си с тях. Би трябвало да си доволен oт това. Ще мобилизирам цялата им мрежа, за да открия Дороти.

- Звучи обещаващо.

- Но преди да започнем, трябва да поръчаме храна.

- Свинско му шу? - попита Лансинг и повдигна вежда.

- Много смешно!

Лансинг отказа да вечеря с Моро. Не искаше да се изложи на опасността да пипне някоя зараза. Изчака го да си поръча пица и да се заеме отново с работата си.

След като няколко минути се взира в превития над клавиатурата гръб на Моро, Лансинг реши, че няма нищо по-скучно от това да наблюдаваш как работи някой хакер. Така че започна да обикаля апартамента на Моро, да оглежда боклучавите му вещи, да прелиства различни списания, да чете заглавията на книгите по лавицата. Взе от леглото палтото си, което струваше пет хиляди долара, и го закачи на закачалка. Потръпна от отвращение при вида на мръсния неоправен матрак на пода, целия покрит с петна, които недвусмислено свидетелстваха за сексуалната дейност на Моро. Не можеше ли да метне една покривка отгоре, когато канеше гости? Зачуди се що за момиче би правило секс с Моро. Вярно, че младежът бе баснословно богат, но пък бе нечистоплътен, невъзпитан, недодялан. Въпреки това, колкото и странно да изглеждаше, Лансинг го харесваше, но никога - ама никога - не би го поканил в дома си в Грийнуич.

Докато се разхождаше из апартамента, чуваше бързото тракане на Моро по клавиатурата, което долиташе през отворената врата на кабинета му. Никога не бе чувал някой да пише толкова бързо.

Пицата пристигна с двулитрова бутилка диетична кока-кола. Лансинг прие и плати доставката, тъй като не искаше да безпокои Моро. Занесе му храната. Скоро из апартамента се разнесе миризма на чесън и аншоа, придружена от шумно мляскане.

- Добре - извика Моро с пълна уста. - Готови сме да задействаме бота. Ела да го видиш.

Лансинг влезе в кабинета.

- Какво толкова има за гледане?

- Ще заредя най-новата версия на картата на интернет, създадена от Опти 241. Когато активирам моя ботнет 252, зомби компютрите ни ще пуснат милиони ботове в интернет и всеки от тези ботове ще търси идентификационния номер на Дороти. Всеки бот носи копие на Злата вещица. Ще се понесат подире ѝ като ято пчели, ще я притиснат в някой ъгъл и ще манипулират идентификационните ѝ регистри. Когато приключат, с нея ще е свършено.

- Сигурен ли си, че идеята ти ще проработи?

- Напълно. Но може да има странични ефекти. Може например да забави определени участъци от мрежата, може да доведе дори до срив. Някои хора ще се ядосат и впоследствие ще потърсят виновника.

- Ще те открият ли?

- Никакъв шанс.

- А могат ли да я проследят дотук?

- Не. Правя всичко това с помощта на верига от прокси сървъри, чието начало е зомби компютър в Шанхай, собственост на поделение 61398 на Китайската народноосвободителна армия. Това е отделът им, който отговаря за воденето на кибервойна - засмя се Моро. - Най-хубавото в цялата история е, че всички ще предположат, че това е работа на китайците. Никой няма да си каже: „О, трябва да е някой американски хакер, започнал атаката от прочутия китайски център за водене на кибервойни“.

- Как, по дяволите, си поставил под контрол компютър в тази сграда?

- Не съм аз. Един от приятелите ми в Джондоу го направи, най-вероятно е китайски дисидент, който работи там. В Джондоу не се познаваме, не знаем истинската самоличност на останалите.