Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Хубаво - каза Джейкъб. - Много хубаво.

- Чарли. Вземи пастела.

Роботът се затрудни, но все пак успя да го вземе.

- Нарисувай окръжност.

Чарли нарисува окръжност.

- Направи от нея усмихнато лице.

Чарли постави две точки за очи и една дъгичка за усмивка. Последва нов изпълнен с гордост поглед към Джейкъб - очакваше се да похвали робота и баща си.

- Фантастично! - каза Джейкъб - Невероятно!

- Чарли, това е синът ми Джейкъб.

- Приятно ми е да се запознаем, Джейкъб - каза Чарли, стана, отиде до края на масата и протегна ръка.

Джейкъб я стисна. Чувстваше се като пълен идиот.

- Джейкъб би искал да си поговорите.

- Чудесно - отвърна Чарли. - За какво искаш да си говорим, Джейкъб?

- Ами... - Джейкъб не знаеше какво да каже. Погледна баща си, който му даде знак с ръка да продължава.

- Чарли... знаеш ли нещо за сърфирането?

- Малко.

- Чувал ли си за Маверикс?

- О, да. Най-актуалното място за сърфиране на планетата.

Актуалното?

- Значи си чувал за Грег Лонг?

- Не, не съм чувал за Грег Лонг 221. Кой е той?

- Най-големият майстор в язденето на вълни на света.

- Това е много яко.

Това е много яко? Явно баща му бе заимствал тези думи от някой сайт за начинаещи сърфисти. Джейкъб го погледна и видя, че сияе от щастие. Божичко, колко неудобно се чувстваше! Зачуди се какво друго да каже.

- Е... Чарли... а ти за какво искаш да говорим?

- За момичета.

Пълна катастрофа! Джейкъб погледна баща си.

- Страхотен е, тате.

- Напредвам, напредвам... - каза баща му и потри ръце. - Но имам още работа. Няма да повярваш колко ми беше трудно да програмирам сядането на стола.

- Не се съмнявам. - Джейкъб нямаше търпение да се измъкне от работилницата. Тук ставаше все по-зле и по-зле.

- Съзнавам, че не е съвсем готов, но важното е, че отбелязах голям напредък. - На лицето на баща му се появи замислено, философско изражение и Джейкъб разбра, че той се кани да започне „разговор“.

- Баща ми, твоят дядо, винаги ми е казвал да следвам мечтите си. Трябва да ти призная обаче, че понякога това е много трудно. Защото не е достатъчно да имаш мечта, трябва да имаш и финансиране . - Баща му седна на края на масата и го изгледа сериозно. - Дядо ти отглеждаше добитък на тази земя и честно казано се справяше много добре. Разполагаше с над четири хиляди декара по тези хълмове. Ранчото бе доста голямо, но той избърза с продажбата на земите.

Това бе част от семейната история - как дядо му продал земята по време на Голямата депресия на цена от два долара и петдесет на декар. Баща му все повтаряше, че днес тя би струвала петдесет милиона. И какво направил дядо му с парите? Инвестирал ги в „сигурни" облигации на железопътна компания, която фалирала.

- Дядо ти запази най-добрия парцел, над шейсет декара, както и къщата, в която живеем днес. Може да е на няколко километра от океана, но стойността ѝ днес е много висока.

Баща му направи кратка пауза.

- Което ме подсеща за нещо, което исках да ти обясня. Защо с майка ти продаваме имота... ще се преместим в пo-малка къща и използваме част от парите, за да финансираме моите начинания. Смятам, че не съм ти обяснил нещата достатъчно добре, което може... може да породи известно неразбиране или недоволство от твоя страна.

„Може би те е подтикнало да направиш онзи опит за самоубийство“, преведе си думите му Джейкъб.

- Данъците са прекалено високи и няма смисъл да се вкопчваме в празен парцел, който не използваме. Исках да го знаеш... може би не съм ти го обяснил достатъчно добре досега...

Джейкъб имаше чувството, че баща му просто продължава да върши същите глупости, които е започнал да прави още дядо му. Прилошаваше му от самата мисъл за продажба на къщата. Но не каза нищо.

- Зная, че това е мястото, където си израснал. Аз също. Имотът принадлежи на семейството ни вече сто години. Ние сме били едни от първите заселници тук. Трудно ми е да го продам. Но данъците продължават да растат. Можем да живеем по-близо до града, по-близо до твоето училище и приятелите ти. Тук се чувстваш самотен. Ще имаш повече приятели, ако живеем в града.

„Да бе, да".

- Не ни трябва толкова голяма къща, не ни трябват и шейсет декара земя.

- Добре, тате - успя да каже Джейкъб, въпреки че гърлото му бе пресъхнало. - Както кажеш.

- Благодаря ти, че погледна Чарли и ми даде съвети, партньоре. Имам още малко работа. А ти какво ще правиш?

Джейкъб искаше да се махне от работилницата час по-скоро.

- Мислех да отида до Маверикс да видя как е там. Метеорологичната прогноза обещава добри вълни.