Дъглас Престън: Белият огън

Мъжът беше полегнал на шезлонг, тапициран със синя дамаска, до малка маса, върху която лежеше под­нос. Очите му бяха затворени. Върху подноса имаше четири предмета: екземпляр на Спенсъровата 1„Крали­цата на феите“, малка чашка пастис, стъкленица с вода и неотворено писмо. Подносът беше донесен преди два часа от слуга, който сега стоеше в сянката на портика и очакваше заповеди. Мъжът, наел вилата, рядко получа­ваше поща. Подател на малкото писма беше госпожи­ца Констънс Грийн от Ню Йорк. Останалите идваха от място, което сигурно беше скъп пансион в Швейцария.

След известно време прислужникът се запита дали болнавият господин, който го беше наел срещу пре­калено висока заплата, не е получил сърдечен удар - толкова неподвижно лежеше през последните няколко часа. Но не - една мудна ръка сега се протегна към стъкленицата с вода. Наля малко в чашката с пастис, превръщайки жълтата течност в жълтозелена. После мъжът вдигна чашата и отпи бавно голяма глътка, пре­ди да я върне обратно на подноса.

Той остана неподвижен, а следобедните сенки се удължиха. Мина още време. Ръката се раздвижи отно­во, поднесе кристалната чаша до бледите устни, кои­то отпиха втора дълга, бавна глътка от алкохола. След това взе книгата с поезия. Още тишина, докато мъжът изглежда четеше, обръщайки страниците една след друга на дълги интервали. Следобедното слънце плам­на с последни сили върху фасадата на вилата. Отдо­лу долитаха филтрирани звуците на живота: далечен сблъсък на спорещи гласове, боботенето на яхта, до­като пресичаше залива, крясъкът на птиците по дърве­тата, далечният звук на пиано, на което някой свиреше Ханон 2. Накрая мъжът в черния костюм затвори кни­гата с поезия, сложи я на подноса и насочи вниманието си към писмото. Продължавайки да се движи като под вода, взе писмото и с дългия си полиран нокът разряза плика, разгъна листа и започна да чете.

27 ноември

Скъпи Алойшъс,

Пращам ти това писмо чрез Проктър, надявай­ки се, че той ще ти го предаде. Зная, че си все още на път и не искаш да те безпокоят, но те няма вече почти година и реших, че може би си готов да се прибереш у дома. Не те ли сърби да прекъс­неш отпуската си от ФБР и да започнеш отново да разкриваш убийства? Както и да е - исках само да ти разкажа проекта за тезата ми. Ако искаш вярвай - ще ходя в Роринг Форк, Колорадо!

Хрумна ми най-удивителната идея за теза. Ще се опитам да бъда кратка, защото знам колко си нетърпелив. Обаче, за да ти обясня, трябва да на­вляза малко в историята. През 1873 г. е открито сре­бро в планините над Континенталния вододел при Лийдвил, Колорадо. В долината изниква миньор­ски лагер, наречен Роринг Форк в чест на река­та, която минавала през него, а околните планини били шпековани с участъците на сребротърсачите. През май 1876 г. една свирепа гризли убила и изяла един от миньорите в отдалечен участък в планините. През останалата част от лятото меч­ката тероризирала целия район. От градчето из­пращат няколко ловни групи да я намерят и убият, но безрезултатно, тъй като планините са крайно назъбени и отдалечени. Докато мечката престане да вилнее, единайсет миньори били разкъсани и ужасяващо наядени. По онова време случилото се вдига голям шум, появяват се множество ста­тии в местната преса (така научих тези подроб­ности), шерифски доклади и подобни. Обаче Ро­ринг Форк е далече и скоро след като убийствата спират, историята заглъхва.

Миньорите били погребани в гробището на Роринг Форк и съдбата им е забравена. Мините били затворени, населението там намаляло и с времето Роринг Форк става почти призрачен град. През 1946 г. е изкупен от инвеститори и превърнат в ски курорт и сега, разбира се, е един от най-модните в света. Средната цена на жилище е над четири милиона!

Ето това е историята. Тази есен историческото гробище на Роринг Форк беше изровено заради предстоящото строителство. Всички останки сега се съхраняват в стар хангар за оборудване високо горе до пистите за ски, докато всички спорят какво да се прави с тях. Сто и петдесет ковчега, осем от тях принадлежат на миньорите, убити от мечката. (Ос­таналите три или са изгубени, или не са изкопани.)

Това ми подсказа заглавието на тезата:

„Обстоен анализ на предсмъртните травми по скелетите на осем миньори от историческо гро­бище в Колорадо, убити от гризли".

Никога не е провеждано изследване на пред­смъртните травми по човешки кости, причинени от голям хищник. Никога! Нали разбираш, не се случва често хора да бъдат изядени от животно. Моето изследване ще бъде първото!