Дъглас Престън: Белият огън

Блум излезе иззад бюрото с протегната ръка с из­пъкнали вени, която тя стисна. Ръката му беше изне­надващо гореща и това ѝ подейства като стимул.

- Ела, седни. Пийни чай.

Пред бюрото му бяха подредени няколко стола с ниска масичка за кафе между тях. Встрани от тях стое­ше очукан шкаф, а върху него имаше котлон, чайник и кана за чай - неформално място за сядане посред пра­холяка и мрака. Кори се тръшна на един от столовете и стовари чантата с глух шум до него.

- Уф - въздъхна тя.

Блум вдигна вежди в безмълвен въпрос.

- Карбоне. Отново отхвърли идеята ми за теза. Сега трябва да започна всичко отначало.

- Карбоне - обяви Блум с пискливия си глас - е из­вестен задник!

Това привлече вниманието ѝ.

- Познаваш ли го?

- Познавам всички, които слизат тук долу. Карбоне! Непрекъснато мърмори, че ще си напраши марковия „Ралф Лорън“, затова иска да играем на донеси-отнеси. В резултат никога не мога да открия нещо за него... Горкият човечец. Нали знаеш истинската причина да отхвърля непрекъснато идеите ти за теза?

- Предполагам, защото още съм второкурсничка.

Блум пипна с пръст носа си и кимна с разбиране.

- Точно така. Карбоне е от старата школа и винаги се придържа към традицията.

Кори се страхуваше точно от това. Наградата „Роузуел“ за най-добрата теза през годината беше силно желана в „Джон Джей“. Победителите често бяха от­личници от горните курсове, които след това правеха много успешна кариера в правозащитната сфера. До­колкото знаеше, наградата никога не беше печелена от второкурсник. Всъщност второкурсниците бяха негласно обезкуражавани да участват. Обаче нямаше писмена забрана и Кори отказваше да бъде уплашена от подобни бюрократични глупости.

Блум вдигна каната с усмивка, разкриваща жълтите му зъби.

- Чай?

Тя погледна към гадната кана, която имаше вид на немита от десетилетия.

- На това кана за чай ли му викаш? Помислих си, че е оръдие за убийство. Заредено с арсеник и готово за действие.

- Винаги готова с бърз отговор. Сигурно знаеш, че повечето отровители са жени? Ако бях убиец, щях да поискам да видя кръвта на жертвата си. - Той наля чая.

- Значи Карбоне е отхвърлил идеята ти? Изненада! Из­ненада! И какъв е план Б?

- Това беше моят план Б. Надявах се, че ще можеш да ми подскажеш нови идеи.

Блум си седна на мястото и започна шумно да отпива.

- Да видим. Доколкото си спомням, ти специализи­раш съдебна остеология, нали? Какво точно търсиш?

- Трябва да изследвам човешки скелети, които по­казват предсмъртни или околосмъртни увреждания. Има ли досиета, които сочат нещо подобно?

- Хм - очуканото лице на Блум се изкриви от уси­лието да се съсредоточи.

- Проблемът е, че трудно се попада на достъпни чо­вешки останки. Освен ако не се върна в праисторията. Обаче това отваря съвсем друго гърне със змии - ин­дианската чувствителност. Искам останки, за които има добри писмени документи. Исторически останки.

Блум изсърба друга голяма глътка чай, докато изра­жението на лицето му си оставаше замислено.

- Кости. Предсмъртни и околосмъртни увреждания. Исторически. Добри документи. Достъпни. – Затвори очи с толкова тъмни и изпъстрени с вени клепачи, че приличаше на пребит. Кори зачака, заслушана в пукането на дюшемето в архива, далечния шум на клима- тици и някакво топуркане. Страхуваше се, че това ве­роятно са плъхове.

Очите му отново се отвориха.

- Току-що се сетих нещо. Чувала ли си за „Добро­волците от Бейкър Стрийт“ 1?

- Не.

- Това е много затворен клуб от почитатели на Шерлок Холмс. Всяка година се събират за вечеря в Ню Йорк. Освен това публикуват различни изследвания, като през цялото време се преструват, че Холмс е бил действи­телна личност. И така, преди няколко години един от тези приятели умира и вдовицата му, като не знае как­во да прави, ни изпрати цялата му сбирка Шерлокиана. Може би не е знаела, че детективът Холмс е измислен , а ние тук се занимаваме само с действителността. Както и да е, от време на време ровя из нея. Повечето неща са боклуци. Обаче имаше копие от дневника на Дойл - за съжаление копие, не оригинала - забавно четиво за стар човек с неблагодарна работа в прашен архив.

- И какво точно откри?

- Вътре има нещо за мечка стръвница.

- Мечка човекоядец? - Кори се смръщи. - Не съм сигурна...

- Ела с мен.

Блум отиде при таблото с шалтери и с един замах на дланта си ги вдигна, превръщайки архива в премигващо море от луминесцентна светлина. Кори си представи как плъховете с писъци се разбягват, докато тръбите по таваните премигваха и осветяваха пътека след пътека.