Дъглас Престън: Белият огън

- Подобен разказ сякаш не е съвсем в твоята об­ласт?

Уайлд изгледа Дойл с нещо подобно на веселие.

- Така ли? Нима мислиш, че като човек, готов с радост да се пожертва върху кладата на естетизма, не мога да разпозная ужаса, когато се озова лице в лице с него? Потръпването от страх е също толкова чувст­вено, колкото потръпването от удоволствие, ако не и в по-голяма степен. - Той подчерта казаното с още едно махване с ръка. - Между другото, веднъж ми разказа­ха история, толкова ужасна и печална в подробностите и в продължителността на злото, че вече наистина не вярвам нещо чуто да може да ме уплаши.

- Колко интересно - отговори малко разсеяно Дойл, който все още предъвкваше критиката срещу Холмс.

Уайлд го изгледа, а на едрото му бяло лице започна да се изписва лека усмивка.

- Искаш ли да я чуеш? Не е за хора със слабо сърце.

Така, както се изрази Уайлд, въпросът прозвуча като предизвикателство.

- На всяка цена.

- Разказаха ми я преди няколко години по време на моята обиколка из Америка, където изнасях лекции. По време на пътуването си за Сан Франциско спрях в един твърде окаян, но живописен миньорски лагер на име Роринг Форк. Изнесох лекцията си на дъното на мината и тя беше безобразно добре приета от джен­тълмените в лагера. След лекцията един от миньорите се приближи към мен, възрастен тип - за зло или до­бро пиян - дръпна ме настрана и каза, че моята исто­рия му е доставила такова удоволствие, че ще сподели една своя с мен.

Уайлд замълча, намокри дебелите си червени устни с малка глътка вино.

- Такааа. Приближи се, историята наистина си я бива и аз ще ти я предам точно така, както ми беше разказана...

Десет минути по-късно вечерящият в ресторан­та на хотел „Лангъм“ с удивление щеше да види как сред шумоленето от благовъзпитаните разговори и ле­кия звън на приборите един млад мъж, облечен като провинциален лекар, рязко скочи от масата със силно пребледняло лице. След като в своето вълнение бут­на стола, мъжът залитна навън от помещението с една ръка на челото, като пътьом едва не събори келнер с поднос деликатеси. Докато се отдалечаваше по посока на мъжките тоалетни, по лицето му ясно се бяха изпи­сали погнуса и ужас.

1В изисканите заведения е било прието вестниците да се гладят. - Б. пр.

2 Цитат от пиесата на Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен“. - Б. пр.

3 Американско литературно списание, излизало от 1865 до 1915 г. първоначално във Филаделфия, а по-късно в Ню Йорк. - Б. пр.

4 Герой от романа на Уилки Колинс „Лунният камък“. - Б. пр.

5 Огюст Дюпен - герой от разказа на Едгар Алън По „Убийството на ул. „Морг“ и др. Дюпен се смята за първия детектив в литературата, а разказът - за първия в криминалния жанр. - Б. пр.

6 А. К. Дойл. „Етюд в червено“. Прев. Огняна Иванова. - Б. пр.

Днес

Кори Суонсън за трети път влезе в женската тоа­летна, за да провери как изглежда. Много неща се бяха променили у нея, след като се бе прехвърлила в колежа по криминално право „Джон Джей“ като второкурсничка. „Джон Джей“ беше консервативно място. Беше се съпротивлявала известно време, но накрая осъзна, че трябва да порасне и да се включи в играта на живот, вместо завинаги да се държи като бунтовник. Нямаше ги вече лилавите коси, пиърсинга, черното кожено яке, черните сенки под очите и други готик атрибути. Нищо не можеше да направи срещу татуираната на тила ѝ лен­та на Мьобиус, като изключим сресването на косата на­зад и носенето на високи яки. Обаче знаеше, че някой ден ще трябва да се отърве и от нея.

Ако ще играе играта, ще го прави добре.

За съжаление нейното лично преобразяване се беше случило твърде късно за ментора ѝ, бивше нюйоркско ченге, върнало се в университета и станало професор. Имаше чувството, че първото му впечатление от нея беше на нарушителка. Нищо от онова, което беше напра­вила, откакто се бяха запознали, не го бе изтрило. Ясно беше, че е недоволен от нея. Вече беше отхвърлил пър­вото ѝ предложение за Роузуеловата теза, което включ­ваше пътуване до Чили за посмъртен анализ на костни останки, открити в масов гроб на селяни комунисти, убити от режима на Пиночет през 70-те години на XX век. Твърде далече, каза той, прекалено скъпо за изследова­телски проект и като оставим това настрана, вече е стара история. Когато Кори отговори, че точно в това е смисъ­лът - гробовете са стари и изискват специални съдебни техники - той смотолеви нещо за набъркване в чужди политически спорове, пък и комунистически.