Дъглас Престън: Белият огън

Стодарт и Гил се засмяха от сърце, после захванаха спор за политиката. Уайлд се обърна към Дойл:

- Трябва да ми кажеш - попита той - ще напишеш ли книга за Стодарт?

- Мисля, че по-скоро да. Всъщност вече започнах работа върху нов роман. Мислех да го нарека „Оплете­ни конци“ или може би „Знакът на четиримата“.

Уайлд сплете ръце от удоволствие.

- Скъпи приятелю, това е чудесна новина. Искрено се надявам да бъде друга история с Холмс.

Дойл го изгледа изненадан.

- Нима искаш да кажеш, че си чел „Етюд в червено“?

- Скъпо момче, не съм го чел - погълнах го. - След това бръкна в джоба на жилетката си и извади издани­ето на „Уорд Лок и Сие“, толкова модно с леко ориен­талския си шрифт. - Дори я прегледах наново, когато чух, че ще вечеряш с нас тази вечер.

- Много си мил - каза Конан Дойл, защото не можа да измисли по-добър отговор. Беше изненадан и бла­годарен, че принцът на английското декадентство се е забавлявал със скромен криминален роман.

- Смятам, че с Холмс си на път да изградиш велик герой. Обаче... - И тук Уайлд замълча.

- Да? - попита Дойл.

- Онова, което смятам за най-забележителното, е правдоподобността на цялата история. Подробностите за полицейската работа и проучванията на Холмс бяха особено поучителни. В това отношение има много да се уча от теб. Нали разбираш, между мен и живота ви­наги има една мъгла от думи. В името на ефектната фраза изхвърлям правдоподобността през прозореца, а възможността да направя епиграма ме кара да изо­ставя истината. Ти нямаш този недостатък. Въпреки това... въпреки това смятам, че би могъл да направиш много повече от този твой Холмс.

- Ще ти бъда много задължен, ако обясниш - каза Дойл.

Уайлд отпи глътка вино.

- Ако иска да бъде наистина велик детектив, велика личност, трябва да бъде по-ексцентричен. Светът няма нужда от друг сержант Къф 4или инспектор Дюпен 5. Не - направи така, че човешката му същност да се издигне до величието на неговото изкуство. - Той за­мълча за момент замислен, докато безцелно докосваше увисналата от бутониерата му орхидея. - В етюда нари­чаш доктор Уотсън „крайно мързелив“. По мое мнение трябва да позволиш с добродетелите на разсеяността и мързела да бъде награден твоят герой, а не неговото момче за поръчки. Също така ми се струва, че трябва да направиш Холмс по-сдържан. Не го карай „лицето му да сияе от удоволствие“, нито да „реве от смях“.

Дойл се изчерви, защото разпозна неподходящия избор на фрази.

- Трябва да го удостоиш и с някакъв порок - продъл­жи Уайлд. - Добродетелните хора са толкова банални - направо не мога да ги понасям. - Той отново се за­мисли. - Дойл, не просто порок, а и някаква слабост . Нека помисля - а, да! Спомних си. - Той отвори своя екземпляр от „Етюд в червено“, прелисти бързо някол­ко страници, намери пасажа и започна да цитира док­тор Уотсън: „... погледът му ставаше толкова унесен и празен, че ако умереният и порядъчен живот, който водеше, не свидетелстваше за противното, бих го заподозрял в пристрастяване към някакъв наркотик“ 6. - Той прибра книгата в джоба на жилетката си. - Ето имал си съвършената слабост на разположение, но си я изпуснал. Извади я отново наяве! Предай Холмс в лапите на някаква пристрастеност. Да речем опиум. Не, не - опиумът е толкова ужасно обичаен днес, че и низшите класи са нагазили в него. - Изведнъж Уайлд щракна с пръсти. - Сетих се! Кокаин хидрохлорид. Ето ти нов и елегантен порок - като по поръчка за теб!

- Кокаин? - повтори донякъде неуверено Дойл. Като лекар понякога предписваше на пациенти, стра­дащи от изтощение или депресия, седемпроцентен разтвор, но самата идея да направи Холмс наркоман му се струваше доста абсурдна. Макар да беше попи­тал Уайлд за мнението му, се почувства леко раздраз­нен, защото всъщност той го беше разкритикувал. От другата страна на масата добродушният спор между Стодарт и Гил продължаваше.

Естетът отпи още вино и тръсна косата си назад.

- А ти? - полюбопитства Дойл. - Ще напишеш ли книга за Стодарт?

- Да. И ще пристъпя към работа под твое влияние или по-скоро под влиянието на Холмс. Знаеш ли, вина­ги съм смятал, че няма морална или неморална книга. Книгите са написани добре или зле и това е всичко. Обаче съм завладян от идеята да напиша книга за из­куството и морала. Планирам да я нарека „Портретът на Дориан Грей“. Мисля, че ще бъде твърде призрачна история. Не точно история за призраци, а роман, в който главния герой го очаква отвратителен край. От онези истории, които хората предпочитат да четат през деня, а не вечер.