Дъглас Престън: Белият огън

- Това е от Констънс - обясни Пендъргаст. - Преди няколко дни се върна от Индия и ме помоли да ти го дам.

Вътре имаше антикварна автоматична писалка „Уотърмен“ с филигранни златни инкрустации и малко томче с корици от неравна кожа, с кремави, неизрязани по краищата страници. Беше прекрасна ръчна изработка. От него падна малка бележка, която Кори вдигна и прочете.

Скъпа госпожице Суонсън,

Прочетох с интерес някои от вашите „блогове" (омразна дума) в интернет. Реших, че може да намерите за полезно да се отдадете на по-постоянен и по-интимен израз на своите наблюдения.

Аз самата водих дълги години дневник. Той винаги е бил за мен извор на интерес, утеха и лични про­никновения. Надявам се, че този малък том ще ви помогне да извлечете съшата полза.

Констънс Грийн.

Кори огледа разпръснатите около нея подаръци. После насочи очи към Стейси, седнала на края на лег­лото, и Пендъргаст, отпуснат на стола, преметнал крак върху крак. И изведнъж, за своя най-голяма изненада, се разплака.

- Кори! - извика Стейси и скочи на крака. - Какво има? Боли ли те нещо?

- Не - каза Кори през сълзи, - нищо не ме боли. Просто съм щастлива. Много щастлива. Никога не съм имала по-щастлива Коледа.

- С три дни закъснение - измърмори Пендъргаст, а по лицето му пробяга тръпка, която можеше да мине за усмивка.

- И няма други хора на този свят, с които бих я спо­делила с по-голяма готовност. - Кори яростно бръсна сълзите от лицето си и от неудобство извърна глава към прозореца, отвъд който утринното слънце позла­тяваше Роринг Форк, ниските склонове на планините, подобната на купа форма на Смъглърс Сърк по-ната­тък и малкото черно петно на снега, където пожарът за малко щеше да я убие.

- Да - каза тя и потупа по малкото томче. - Вече знам къде ще бъде първият ми запис.

1Медал, учреден от Дж. Вашингтон, връчва се за проявена смелост и понесени рани. - Б. пр.

Бихме искали да благодарим на следните хора за тяхната подкрепа и помощ: Мич Хофман, Ерик Саймоноф, Джейми Раб, Линдзи Роуз, Клодия Рюлке, Надин Уедъл, Джон Леленберг, Саул Коен и „Наследството на сър Артър Конан Дойл“ ООД.

Поздравяваме „Доброволците от Бейкър Стрийт“ за тяхната отлична работа.

И се извиняваме за волностите, които сме си позво­лили с гората Килдър, Куинс Куоръм, Хампстед Хийт и всяко друго място, споменато в „Белият огън“.