Дъглас Престън - Белият огън

Пендъргаст поклати глава.

- Не. Смъртта ѝ от неговите ръце е просто поетично възмездие, нищо повече.

- Надявам се, че останалите ще изгният в затвора - подхвърли Стейси.

След известно мълчание Кори попита:

- Наистина ли помисли, че овъгленият труп на Кър­моуд е моят?

- Не се съмнявах - отговори Пендъргаст. - Ако мо­жех да мисля по-ясно, вероятно щях да се сетя, че Кър­моуд е следващата възможна жертва на Тед. Тя олице­творяваше всичко, което той е презирал. Цялото това аутодафе високо в планината е било организирано за нея, а не за теб. Ти попадна съвсем случайно в ръцете му. Обаче аз, Кори, също имам въпрос. Как отключи белезниците?

- О, бяха скапани стари белезници. Когато се опит­вах да отключа катинара на входа на мината, пъхнах шперцовете между външната и вътрешната си ръкави­ца. Защото, както много добре знаеш, човек трябва да използва няколко едновременно.

Пендъргаст кимна.

- Така е.

- Отне ми известно време, докато си спомня - тол­кова бях уплашена. Тед беше... през живота си не съм виждала подобно нещо. Начинът, по който превключ­ваше от ярост и крясъци в студена пресметливост... Бо­жичко, беше почти толкова плашещо, колкото самият пожар.

- Често срещано поведение при живачно отравяне. И това вероятно обяснява загадката с изкривените тръ­би при втория пожар...

- О, хайде да отворим подаръците и да не говорим повече за това - бързо предложи Стейси.

- Съжалявам, че не мога да ви подаря нищо - изви­ни се Кори.

- Била си заета - успокои я Пендъргаст. - И докато сме още на тази вълна, предвид онова, което ти се слу­чи в пещерите Краус в Медисин Крийк, ще те посъвет­вам за в бъдеще да избягваш подземните лабиринти, особено когато са пълни с готови да убиват маниаци. - Той замълча за кратко. - Между другото, много съ­жалявам за пръста ти.

- Предполагам, че ще свикна. Може да се приеме за нещо почти колоритно като носенето на превръзка на окото.

Пендъргаст вдигна един малък пакет и го заоглежда. Нямаше визитка, а името беше изписано на ръка.

- Капитане, това от теб ли е?

- Да.

Агентът махна опаковката, от която се показа ку­тийка, тапицирана с кадифе. Той я отвори. Вътре вър­ху сатен лежеше Пурпурно сърце 1.

Той го гледа втренчено дълго време и накрая каза:

- Как бих могъл да го приема?

- Защото имам още три, освен това държа да го взе­меш. Заслужаваш медал, защото ми спаси живота.

- Капитан Баудри...

- Честна дума. Бях изгубила посоката, бях обърка­на, напивах се всяка вечер до забрава, докато един ден най-неочаквано не ми се обади. Повика ме тук, обясни ми за моя предшественик, даде ми някаква цел. И най-вече показа уважение към мен.

Пендъргаст се поколеба. После вдигна медала и каза:

- Ще го ценя високо.

- Честита Коледа с три дни закъснение.

- А сега ти си наред.

Стейси вдигна тесния плик. Отвори го и извади от него нещо, което приличаше на официален до­кумент. Прочете го със смръщено чело, после въз­кликна:

- Мили боже!

- Не е кой знае какво - намеси се Пендъргаст. - Просто среща за интервю. Останалото зависи от теб. Обаче с моята препоръка и с твоя опит - уверен съм, че ще те одобрят. Капитане, ФБР има нужда от агенти като теб. Може би един ден Кори ще ти съ­перничи. Единственото, което ѝ липсва, е трезвата преценка.

- Благодаря. - Баудри сякаш щеше да прегърне Пен­дъргаст, но се отказа, защото реши, че жестът може би няма да е добре приет. Кори се засмя в себе си: цялата церемония със съпровождащите я привързаност и чув­ства, изглежда, караше Пендъргаст да се чувства леко неловко.

Имаше още два пакета с подаръци за нея. Отвори първия и отвътре се показа износен от употреба учеб­ник: „Техники за анализи и разследване на местопрестъпления“. Трето издание.

- О, знам този учебник - възкликна тя. - Обаче вече го имам, и то много по-ново издание.

- Знам това - отговори Пендъргаст.

Тя го отвори, защото изведнъж разбра какво иска да каже. Вътре текстът беше анотиран богато: коментари, думи, въпроси, прозрения и техният анализ. Почеркът беше чист и тя го разпозна веднага.

- Това е... твоят учебник?

Пендъргаст кимна.

- Мили боже. - Кори докосна корицата, милвай­ки я почтително. - Какво съкровище. Може би, като го прочета, някой ден ще мога да разсъждавам като теб.

- Мислех за други, по-забавни подаръци, но пред­вид очевидния ти интерес към кариера в полицията, стори ми се, че този е най-подходящ.

Последният пакет. Кори го взе и внимателно разви скъпата на вид опаковъчна хартия.